Лоренцо Каркатера - Вълка

— И мислиш, че аз ще мога да го разубедя?

— Точно така. Ти винаги си бил близък с него, а сега дори си още по-близък, след като племенникът му е прикрепен към твоята група.

— Кодома е уважаван бос и приятел. Той никога няма да се съгласи да престъпи традициите на Якудза, независимо кой го моли за това.

— Можеш да го убедиш.

— Защо си толкова сигурен?

— Ти започна тази война, за да разбереш кой е заповядал атаката срещу самолета, в която загинаха съпругата ти и дъщерите ти. Мен можеш да изключиш, защото ако искам да нападна някого, аз нападам него, а не семейството му. А вече знаеш, че не е бил и Раза.

Обърнах се към него.

— Но ти знаеш кой е бил.

Владимир кимна.

— С тези терористи не можеш никога да си сто процента сигурен. Много от тях поемат отговорност за атаки, в които нямат никакво участие. Отнема много време и големи суми пари дори да се доближиш до истината. Но да, знам кой е бил.

— Значи ти ще ми дадеш името, ако убедя Кодома да изпере парите ти? Такава сделка ли ми предлагаш?

Руснакът кимна.

— Такава оферта никой няма да ти даде. Щом си свършим работата и се разделим отново, обещавам, че ще бъда гроб за името.

— Ще говоря с него. Но не гарантирам, че ще се съгласи. Ще направя всичко възможно, може да си сигурен.

— Значи се договорихме.

Той бръкна в джоба на сакото си, извади тънък бял плик и го постави на пейката между нас двамата. После стана и тръгна към източния край на парка с ръце в джобовете, с наведена глава срещу засилващия се вятър.

Протегнах ръка към плика и го стиснах здраво.

Отворих го и извадих сгънат лист хартия, на който по средата бяха напечатани две имена.

Главатарят на Камора.

Бащата на Анджела.

Сгънах листа, сложих го в плика и го пъхнах в джоба на якето.

Останах да седя на пейката до късно вечерта, загледан в Грейт Лоун и във величествения градски силует на Манхатън.

В тази нощ разбрах, че тепърва ще имам да водя много битки.

Разбрах, че ще трябва да се боря и да побеждавам нови врагове.

Разбрах, че има голяма вероятност да не спечеля всички битки.

Разбрах, че ако се проваля, мога да изгубя сина си и организацията си.

Но това, което най-вече разбрах, беше истината, от която винаги съм се боял.

Разбрах, че ще трябва да се изправя срещу някого, на когото се доверявах и когото може би дори обичах.

Сега вече знаех името на моя враг.

Знаех, че моята война едва е започнала.