Лоренцо Каркатера - Вълка

— Старахме се да превеждаме парите колкото се може по-чисто. Лично се грижих за сигурността на всяко място, където двамата с него се срещахте, а след това отново проверявахме всичко. Номерът на телефона, на който той се свързва с теб, е регистриран на името на една белгийка, която е починала преди три месеца.

Владимир стана и отиде до перилата на кораба, след което се загледа в пенливите води на реката под него.

— Дай телефона на първия скитник, когото видиш на улицата. И не го изключвай. Колкото повече краища оставим на полицията да разплита, толкова по-добре за нас.

— А какво ще правим с Вълка и Стрега? — попита Марни и застана до него. — Те са по-голяма заплаха за нас дори и от ченгетата.

— Те ще трябва да продължат да следят Раза. Вероятно вече са се досетили кои са целите му. Те имат достъп до същата информация, до която и ние, може би дори имат по-добра информация от нас.

— Докато държим под око Раза, можем да следим и тях — предложи Марни. — Рано или късно и едните, и другите ще се озоват на едно място.

— Раза е този, от когото задължително трябва да се отървем. Но какво толкова, ако в престрелката загинат един или двама босове на мафията? Няма да е голяма трагедия.

— Италианците имат доста хора на разположение, но ми се струва, че искат да влязат в битката буквално сами. Няма никаква логика.

— Нека другите престъпни босове да се притесняват за това. Те все още не са убедени в необходимостта от войната, която Вълка иска да разпали и заради която иска помощта им. Като се сблъскват с Раза, Вълка и Стрега дават пример на другите, а нищо не впечатлява толкова синдикатите, колкото демонстрацията на лидерски качества. Точно така биха постъпили гангстерите от старата школа. Може вече да сме в новото столетие, но кодексът на честта е трайно запечатан и никой не го е отменял.

— Те са напълно способни да осуетят плана на Раза — отбеляза Марни. — Дали да не им попречим?

— Ние ще останем невидими до последния момент.

— Не знам как ще се развият събитията, но съм убеден, че краят ще е кървав и жесток.

— Няма да е по-различно от другите гангстерски войни. Само дето ще се води в по-голям мащаб и с повече жертви. Рисковете са по-големи, но и залозите също. Но независимо къде се води, битката си е битка. Важното е само ние да оживеем, когато димът се разсее и разчистят телата. Това е единственото, което изобщо някога е имало значение.

Рим, Италия

Двамата с Анджела вървяхме сред тълпата, събрала се на Испанските стълби. Брунело и Манцо ни следваха.

— Знаеш ли, че тези стъпала не са собственост на италианската държава? — попита ме Анджела.

— Не, госпожо професор, не знам.

— Стъпалата са собственост на франция. Дори римляните плащат малка такса всяка година на Париж.

— Сигурен съм, че има логично обяснение защо не са били кръстени „Френските стълби“.

— Логично? В Италия? — Тя посочи вляво към една дълга редица от бутикови магазини за дрехи и двуетажна къща, превърната в музей. В тази къща преди два века е живял лорд Байрон. — Едно от двете испански посолства се намира на този площад.

— А испанските посолства са две, защото…

— В Рим всяка държава има две посолства — обясни Анджела. — Едното е пред италианската държава, а другото е пред Ватикана.

— От теб ще излезе страхотен екскурзовод — казах аз, след като минахме по стъпалата, после подминахме фонтана Бернини и прекосихме площада.

— Като говорим за туризъм и обиколки, ти къде си ме повел? — попита тя.

— На обиколка с електрическа кола за голф. Най-добрият начин да разгледаш града. Шофьорът ще ни преведе през онези тесни странични улички, по които е трудно да се върви, а повечето коли не могат да минат през тях. Поисках две коли. Ще ни чакат ето там до книжарницата.

— Ами главните улици? Разрешено ли е такива коли да се движат по тях?

— Лесна работа. Те могат да развият скорост двайсет и пет километра в час и могат да изминат с едно зареждане около сто и петдесет километра. Така ще можем да си поговорим на спокойствие.

— Някакъв проблем ли има? — попита Анджела.

— Винаги има някакъв проблем.

С Анджела седяхме на задната седалка на белия електромобил за голф, докато шофьорът си проправяше път покрай тълпата, заобиколила фонтана Треви. Бяхме в първата кола, а Брунело и Манцо се возеха във втората, някъде зад нас.

Шофьорът ни попита:

— Пълна обиколка ли искате или се опитвате да останете насаме?