Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Какво мислите за всичко това? — попита Лиса Дам четвърт час по-късно.

— Нямам абсолютно никакви възражения — заяви съдебният лекар. — Разказът на Столхамар се покрива в много голяма степен с резултатите от съдебномедицинската експертиза.

— И аз мисля като теб — обади се Петер Ниеми. — Освен това този път по изключение нещата се подреждат толкова добре, че можем да съпоставим фактите от неговия разказ с резултатите от техническата експертиза. Не очаквам никакви изненади по тази точка.

— Няма никакви проблеми от моя страна — съгласи се Аника Карлсон, докато колегата ѝ Юхан Ек се задоволи само с утвърдително кимване.

— Е, добре тогава — каза Лиса Лам. — Предвид обстоятелствата, заключавам, че физическите действия, които Столхамар е употребил срещу адвоката, са в рамките на параграфите за действие в критична ситуация и при самозащита. Доста по-умерени от допустимите впрочем. Няма никаква пречка да приключа с това тук. Всичко, от което имам нужда сега, са отговорите от Националната лаборатория по криминалистика, ДНК пробата от онази носна кърпа и възглавницата на дивана.

— Трябва да ги получим още утре, слушайте и немейте — каза Петер Ниеми. — Като се има предвид натискът от медиите. Ще ги откараме веднага щом разпитаме Грималди и му вземем проба.

— Тогава да кажа да върнат шарената носна кърпа на Столхамар — каза Лиса Лам. — Хубаво е, когато мога да отменя конфискуване понякога.

— Ами ако Ериксон не беше умрял? — попита Аника Карлсон. — Какво би направила тогава?

— Тогава най-вероятно щеше да се наложи да го обвиня в опит за убийство или като алтернатива, непредумишлено убийство — отговори Лиса Лам.

Три часа по-късно Карлсон и Ек приключиха следващия разпит с необичайно словоохотливия Марио Грималди, който дори си беше довел адвокат. Разпитът отне трийсет и пет минути и всички, които го слушаха, си направиха същите заключения, както след разпита с Роланд Столхамар, въпреки че той отказа да даде отговор на въпроса кой притежава картините, които беше отишъл, за да прибере.

Според Марио той го беше направил от името на един много скъп приятел. Преди да им даде името на своя приятел, искаше първо да получи одобрението му. Тъй като носеше също така пълномощното, което Ериксон получил, когато бил натоварен със задачата да ги продаде, той би трябвало да е разбрал, че Марио е бил там в пълното си право. Неговият адвокат може също да удостовери този факт. Именно той беше написал незабавното прекратяване на пълномощното на Ериксон и се беше погрижил то да бъде заверено. Причината за прекратяването беше, че Ериксон се опитал да измами възложителя си. Икономическите искания към адвокатската фирма на Ериксон и неговия имот смятали да предявят по-късно.

Марио Грималди бе започнал разказа си с думите, че е възрастен човек. Това, което се случило онази вечер в дома на адвоката, било най-лошото, което той е преживявал през целия си живот. Въпреки всичките ужаси, на които е станал свидетел в своята родина Италия в края на Втората световна война. По това време, когато бил само едно малко момче.

— Изведнъж той сякаш откачи — каза Марио. — Измъкна един пистолет и го насочи право в лицето ми, както си седях. Куршумът изсвистя край главата ми и ако старият ми приятел Роле не беше се хвърлил върху него и не беше го обезоръжил, днес нямаше да седя тук.

— Някой трябва да е взел назаем колата ти по-късно през нощта — каза Юхан Ек, като последен въпрос на разпита. — Това става ясно именно от джипиеса на колата. Какъв е твоят коментар към това?

Без коментар. Той самият спрял да кара кола преди двайсет години, а свидетелството си за правоуправление върнал преди повече от десет години. Напълно доброволно и веднага след като неговият лекар го посъветвал да стори това. От друга страна, се е случвало хора, които той познава, да вземат назаем колата от него. Включително едно хубаво чилийско момче, което работело като дърводелец и неотдавна му помогнало да постави нови завеси в кухнята си. Трябва на него да е дал ключовете за колата си тогава. Резервните си ключове, значи. Тъй като бил почти сигурен, че имал един комплект у дома, в апартамента си.

— Казва се Анхел — уточни Марио. Както в шведската дума „Ангел“ — обясни той. Какво е било презимето му, той действително не помнел, но то било едно от онези обичайни презимена, които испаноговорящите имат. Майка му впрочем работила за него преди много години, когато той държал ресторант, който се намирал в Сулна. Тя била много мила жена, на която можело да се разчита. Наскоро Роле му казал, че тя била починала отдавна.