Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Имаше някои неща, които не съвпадаха с това, което Ниеми и неговите колеги, а също така и съдебният лекар, бяха заявили. Нито пък с разсъжденията на самия Бекстрьом относно случилото се. В действителност по всичко личеше, че Ериксон внезапно е извадил оръжие, насочил го е към Марио, който седял на дивана, и чисто и просто се опитал да пръсне черепа му. Че всъщност именно така е започнало всичко. Като гръм от ясно небе, така да се каже.

И тогава Роле, с риск за собствения си живот, се опитал да обезоръжи Ериксон, а той, докато се борели за оръжието му, случайно произвел още един изстрел нагоре, към тавана, преди Роле най-после да успее да го обезоръжи. Във връзка с това Роле нанесъл така нареченият разсейващ удар с отворена ръка, който улучил Ериксон по носа и бузата, преди най-накрая да измъкне оръжието от ръката му. А онова другото, че после Роле извил носа на Ериксон, изобщо не го вярвал. Според съдебния лекар няма нищо, което да свидетелства за този тип физическо насилие.

— Разбирам какво искаш да кажеш — каза Роле, кимна и придоби дълбоко замислен вид.

— Да, не е никак трудно да обърнеш подробностите наопаки — поясни Бекстрьом.

— Като се замисля, май стана точно както ти казваш — изрече Столис, като в същото време видимо се оживи и вдигна чашата си за наздравица. — Като се връщам в мислите си назад към онзи момент, всъщност съм напълно сигурен, че точно така стана. Наздраве, Бекстрьом.

— Наздраве, Роле.

„Най-накрая“, помисли си Бекстрьом.

Когато дойде време за кафето и коняка, Бекстрьом и Роле Столхамар стигнаха до края на тази тъжна история. Освен това те изясниха някои практически подробности. Какво се беше случило, след като Роле обезоръжил Ериксон и те си тръгнали от мястото?

Нищо особено, според Роле. Първо, той помогнал на Марио да слезе надолу по стълбите и да излезе навън от къщата. Оставил го да седи на стъпалата отвън. Марио не се чувствал добре. Повтарял като насън, че един куршум профучал точно през перчема му. За съжаление, той се бил напикал и насрал след всичко, което се случило. Роле се върнал на горния етаж и взел със себе си двата кашона с картините, които дошли да си приберат.

— На Ериксон му нямаше кой знае какво, ако това е въпросът ти. Наистина течеше му кръв от носа, затова му дадох носната си кърпичка, да се избърше, и когато го попитах дали всичко е наред, той ми се разкрещя. Да съм вървял по дяволите.

— А ти какво направи тогава?

— Излязох — каза Роле. — Какво друго да направя? Точно когато излязох на стълбите навън, се сетих, че револверът на копелето е в джоба на сакото ми. Затова се върнах в антрето и го пуснах в някаква стара ваза с цветя. Да го върна на Ериксон и дума не можеше да става, както вероятно разбираш.

— И после?

Първо помогнал на Марио да иде до колата. Сложил го на задната седалка, преди да качи кашоните в багажника. След това си тръгнали от там. Отишли в дома на Марио. Той му помогнал да се качи до апартамента си, а после качил и двата кашона с картините.

Уверил се, че Марио се чувства по-добре. След това го оставил и си тръгнал пеша към къщи.

— Колко беше часът, когато потеглихте от къщата на Ериксон?

— Минаваше девет и половина — отговори Роле. — Ако се питаш защо помня часа, то е защото исках да гледам едно предаване за стари световни шампиони по бокс от времето, когато аз самият се занимавах с това, а то започваше в единайсет. Много неща се бяха случиш, ако може така да се каже, затова исках да видя дали няма да го изпусна. Затова погледнах часовника си, когато си тръгнахме от Ериксон.

— В колко часа се прибра у дома?

— В десет и половина. После принесох това-онова за хапване пред дивана, докато стане време да включа светещата кутия.

— Има ли нещо, което може да сме забравили? — попита Бекстрьом.

— Може би още един малък коняк, преди да потеглим към участъка и да попълним всички документи.

— Моето предложение обаче е да свършим тази работа утре — каза Бекстрьом. — Мисля Патицата да се заеме с практическите неща по разпита. Освен това мисля, че и прокурорът ще иска да размени няколко думи с теб. Искам също така да поговориш с Марио. Обясни му, че трябва да го разпитаме. Като се има предвид, че сте най-добри приятели, не би трябвало да има никакви проблеми.

— Няма да има абсолютно никакви проблеми — увери го Роле, който в същото време не можеше да скрие изненадата си.

— Има нещо, което ме озадачава — продължи Бекстрьом.

— Карай направо, Бекстрьом.