Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Как разбра той това?

— Марио извади пълномощното, което Ериксон беше получил. Обясни му, че то се прекратява незабавно и че сме дошли да си вземем картините.

— Ериксон как прие всичко това?

— Той напълно откачи, започна да реве и беснее. Марио обаче беше спокоен, както обикновено. Обясни му просто, че така стоят нещата. Нищо повече по този въпрос.

— А ти самият?

— Аз започнах да събирам картините в два кашона, които стояха в ъгъла. От онези, обикновените кашони за пренасяне на багаж. Нямах намерение да участвам в цялото това крякане. Изобщо не беше моя работа. Аз трябваше да закарам Марио до там и да го върна до дома му. И да изнеса джунджуриите. Това беше всичко. Ериксон изглежда беше полудял напълно. Да противоречи на Марио? Тогава по-добре да съкратиш мъките си и сам да прережеш гърлото си.

— Ериксон отказал да слуша?

— Шегуваш ли се? Проклетият адвокат тотално изтрещя. Когато Марио поиска той да напише името си на пълномощното и да потвърди, че вече е освободен от задължения, той в миг извади един револвер от бюрото и започна да го размахва. Разкрещя ни се да се махаме от там.

— Ти какво направи тогава?

Старите рефлекси на Роле Столхамар се събудили. Същите онези рефлекси, които го бяха направили легенда както в националната полиция на страната, така и във всички противникови лагери. Веднага щом Ериксон започнал да размахва револвера си, Роле пуснал кашона с картините, който тъкмо мислел да смъкне на партерния етаж, отишъл направо при Ериксон и високо и ясно му заявил, че трябва да пусне оръжието си.

— И знаеш ли какво направи кучият син тогава? — попита Роле. — Когато пристъпих към него и му казах да остави пищова, бавно и спокойно.

— Не.

— Тогава той ме посочва и вдига лявата си ръка като някакъв проклет знак стоп, докато вдига револвера над главата си и ми изкрещява: „Стой. Стой или ще стрелям с истински патрони“.

— Стой или ще стрелям с истински патрони?

— Стой или ще стрелям с истински патрони — повтори Роле и поклати глава. — За какъв се мислеше той, по дяволите? За почетната стража на кралския дворец ли?

— Ти какво направи тогава?

Легендата Столис се оставил на рефлексите си. Хвърлил се върху адвоката. Сграбчил дясната му ръка и се опитал да я извие, за да измъкне оръжието от нея. Ериксон произвел изстрел право нагоре, в тавана. Роле го зашлевил по лицето. С отворена длан, право по носа. Ериксон отказвал да се предаде. Произвел още един изстрел.

— Тогава действително малко се вбесих, така че му вкарах няколко здрави десни крошета в ченето, извих китката му и измъкнах пищова от ръката му. После го пъхнах в джоба на сакото си. След това го сложих да седне на онзи стол пред бюрото и му обясних правилата.

— И какви бяха правилата?

— Че трябва да е внимателен и тих, ако не иска да му строша някой кокал — поясни Роле.

— Той последва ли съвета ти? — „Странно, че и Ериксон не се е насрал“, помисли си Бекстрьом.

— Да, макар че сега, като се замисля, много е възможно да съм му го припомнил, докато той седеше там.

— Да си му го припомнил?

— Извих носа на копелето. Наздраве впрочем — каза Роле и вдигна чашата си с бира.

— Значи, това е всичко, което се е случило?

— В най-общи линии, доколкото си спомням. Има ли някакви проблеми?

„Колкото щеш — помисли си Бекстрьом. — Наред с другото има доста голяма вероятност да влезеш в пандиза, заради всичко, което току-що каза, а аз не искам да те пращам там. Поне не и този път.“

— Какво ще кажеш да похапнем? — попита Бекстрьом.

— Дадено — съгласи се Роле. — И още по една бира и две солидни силни питиета към обяда.

Бифтек с лук и пържени картофи, още една голяма бира и една малка водка, големият глад беше утолен, а за него беше крайно време да приведе историята на Роле Столхамар в по-приемлив порядък, тъй като тя най-вероятно беше напълно истинна, а това никак не беше добре.

Бекстрьом проследи нещата подред и се напъна да извлече педагогическото послание. В най-широкия смисъл на думата той беше склонен да повярва на версията на Роле за това, което се е случило. Оставаше да се изяснят някои второстепенни подробности, по отношение на които той се страхуваше, че Роле съвсем беше объркал нещата. Без съмнение, разбира се, касае се за ситуация на напрежение и хаос и тъй нататък.

— Какво искаш да кажеш? — попита Роле и го погледна така, както правят искрените хора, когато не разбират какво говорят другите.