Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Втората причина, поради която беше нужно да разменят няколко думи, ѝ беше по-ясна. С оглед на задачата на Бекстрьом, тя искаше колкото е възможно по-скоро да го информира за последните юридически обрати в техния общ случай.

Като начало Бекстрьом помоли да бъде извинен. Той определено не се е опитвал да прикрие информация от своя водещ досъдебното производство. Тъкмо напротив, той възнамерявал да я информира веднага след съвещанието им. Веднага след като изпълни най-неотложните ангажименти, което той сега вече бил направил.

— Достатъчно е само да отвориш някой вестник, за да разбереш какво имам предвид — каза Бекстрьом и я погледна сериозно. — От това разследване изтича като през сито — добави той.

— Искрено се надявам, че не съм аз тази, от която се притесняваш — каза Лиса Лам.

— Ни най-малко — отвърна Бекстрьом и поклати кръглата си глава. — Други са тези, от които се притеснявам. Имаме трийсет души в следствената група и поне още трийсет тук в сградата, които имат най-малкото прилична представа за това, с което се занимаваме. За съжаление, има и неколцина, които не притежават достатъчно разум да държат устата си затворена. В такъв случай какво можем да направим по въпроса? Ти и аз, искам да кажа. Нищичко — обобщи Бекстрьом, който имаше червено под очите и очевидно не успяваше да прикрие раздразнението си.

Лиса Лам беше напълно съгласна с Бекстрьом. Тъжна история. Особено при разследване като това, което беше толкова чувствително по отношение на медиите. Но какво да се прави, такава беше създалата се ситуация, с която те двамата бяха принудени да се примирят.

— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — Моят проблем е, че е достатъчен макар и само един бъбрив колега, за да разбие на пух и прах едно иначе движещо се като по часовник разследване.

— Деликатно положение — каза Лиса Лам и кимна в знак на съгласие. — Кой ще започне, ти или аз?

— Ти започнѝ — каза Бекстрьом.

Лиса Лам имаше намерение да освободи Фон Комер от пандиза още този следобед. Измамата в големи размери беше потвърдена във всяко отношение, което всъщност беше от значение, като оставаше да се уточнят само подробностите. Като например кой беше клиентът, дал поръчката на Ериксон и който в действителност е засегнатият.

Бекстрьом нямаше никакви възражения.

И двамата, Афсан Ибрахим и Омар бен Кадер, се бяха обадили чрез своите адвокати. До тяхно знание беше доведено, че очевидно са издирвани заради това, че срещу тях е повдигнато обвинение за неправомерна заплаха. Нещо, което те и двамата, разбира се, отрекоха, и най-добре беше полицията да предложи време, в което да се явят в полицейския участък в Сулна, за да разговарят по въпроса.

— Аз вече говорих с Левин и той обеща да поеме и тази работа. За да не ги притеснява ненужно, той би искал неговият следовател да проведе разпита с тях тук в Сулна.

— Звучи разумно — каза Бекстрьом. — Никога няма да можеш да изработиш някакво обвинение срещу тях по тази точка.

Лиса Лам беше съгласна с него и по този въпрос. Адвокат Даниелсон вече се беше обадил, за да обясни, че не възнамерява да подава никакъв сигнал относно това, което се беше разиграло в кантората му. Не можеше да става въпрос за никаква неправомерна заплаха. Евентуално мъничко по-оживена дискусия, но както той, така и прокурорът много добре знаеха, че тези неща не бяха в областта на шведското наказателно правосъдие.

— А момичето, което работи там? — попита Бекстрьом. — Тази, на която бяха направили домашно посещение. Ако питаш мен, мисля си, че тя е имала нещо общо с Ериксон.

— Работеше — уточни Лиса Лам. — Тя очевидно е напуснала в същия ден, в който беше тук за разпит. След това, както изглежда, тя се е запиляла в чужбина на дълга ваканция. Не е ясно накъде е поела. По въпроса за отношенията ѝ с бившия ѝ началник и аз съм на същото мнение като теб.

Бекстрьом само леко въздъхна и кимна. „Къде ли съм го чувал преди?“, запита се той.

— Имаше ли още нещо, което той искаше да ни разкаже?

— Две неща — отвърна Лиса Лам. — Първо, че „Ериксон и Партньори“ вече не възнамеряват да представляват Афсан Ибрахим и неговите другари. На второ място, че той самият се е отказал от задължението на управител на имота след Ериксон. Ако питаш мен, има най-вероятно някаква определена връзка с дейностите, които Ериксон и Афсан са въртели.

— Какво мога да направя за теб, в такъв случай? — попита Бекстрьом.

— Сега вече не можеш да се измъкнеш, Бекстрьом — каза Лиса Лам и се намести удобно на неговия стол за посетители.