Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Търговия на едро в хранителния сектор, централен офис и склад близо до Малмьо, десетина служители, като за четиридесетгодишния период, през който са развивали дейността, никога не са били на червено по отношение на счетоводството, нито пък са имали някакви проблеми с властите. Плащали са данъците си и осигуровките навреме и всички разрешителни, от които са имали нужда, изглежда са били наред. През последните години оборотът се е движел около двайсет милиона на година.

— В това всъщност няма нищо необичайно, но исторически погледнато, изкарвали са по някой и друг милион на година — обобщи Надя.

— За какво им е било нужно да купуват коли на лизинг тогава? — попита Бекстрьом.

Според Надя това била една историческа отживелица от по-ранната и по-разнообразна дейност на компанията. По онова време те също така се занимавали с финансиране за ресторанти в институционален мащаб, кетъринг, организиране на празненства и други подобни. В някакъв момент закупили някакво по-малко предприятие, което се занимавало с обслужване на лимузини. Тези разновидности на дейността били закривани постепенно и единственото, което останало от дейността с наемането на автомобили, бил въпросният „Мерцедес“.

— На четири години е, струвал малко над един милион без ДДС, когато е бил закупен. Стойността към момента вероятно е около половин милион — заключи Надя.

— На мен това ми звучи като обикновено пране на пари — възрази Бекстрьом.

Тази мисъл беше споходила и Надя, макар тя никак да не беше сигурна, че нещата стояха така.

— Простото обяснение май е, че те все пак наистина се занимават с това, което казват. Работили са го в продължение на дълги години и нито полицията, нито данъчните власти, както се вижда, не са реагирали.

— Кой е собственик на компанията? — попита Бекстрьом.

— Една истинска барутлия жена, както изглежда — отговори Надя с лека усмивка. — Казва се Андреа Андолини, на деветдесет две години. Тя живее в Малмьо от петдесет години и също от толкова време е шведски гражданин. През целия си живот е работила в ресторантския бранш, като най-вероятно е пристигнала тук с първата миграционна вълна на работна ръка през шейсетте години. Никога не се е омъжвала, няма деца и все още председателства управлението на компанията.

— Да, изглежда са жилави тези пекари на пици — въздъхна Бекстрьом.

— Сега вероятно се питаш каква е роднинската ѝ връзка с Кръстника — продължи Надя. — Аз също гледам по някой и друг филм от време на време всъщност — уточни Надя, като забеляза изненадата на Бекстрьом.

— Да, каква е роднинската им връзка? — попита Бекстрьом. „Сече ѝ пипето на рускинята, като бръснач“, помисли си той.

— Имаше нещо в името на фирмата, което привлече вниманието ми. Останалото свалих от мрежата. Андреа Андолини е леля на Кръстника. Само че не на Вито Корлеоне, роден Андолини, а на нашия собствен местен кръстник тук в Сулна, Марио Грималди. Който впрочем е родом от Неапол, а не от Сицилия.

— Кой да предположи — каза Бекстрьом.

— Да, разбира се. Наистина е доста странно как стоят нещата — съгласи се Надя.

— Извади няколко хубави снимки на Грималди и да проведем ново допитване до съседите на Ериксон. Нали имаше един свидетел, който видял някакъв възрастен кучи син с побелели коси, който седял на стълбите, водещи към къщата на Ериксон? По същото време, когато Ериксон е умрял.

— Вече се работи по въпроса — каза Надя. — Фелисия ще разговаря със свидетеля днес следобед.

Една следствена група със силно редуциран състав, която не изглеждаше кой знае колко дееспособна, дори и като се вземе под внимание, че беше понеделник и че техните двама съдебни лекари по всяка вероятност ги бяха лишили от един убиец и очакващата го доживотна присъда, като вместо това им бяха оставили в най-добрия случай един най-обикновен извършител на насилствено престъпление и присъда от около две години лишаване от свобода.

— Наистина е радостно за такъв стар полицай като мен да бъде посрещнат с толкова голям ентусиазъм — отбеляза Бекстрьом и хвърли мрачен поглед на присъстващите.

— Ами да, като се вземе предвид това, което ни казаха нашите съдебни лекари, и случилото се там в Нюшьопинг с Окаре и Гарсия Гомес и нашия собствен свидетел, май не е толкова учудващо — каза Аника Карлсон.

— Говори за себе си — прекъсна я Бекстрьом. — Аз лично не оставям нищо свършено наполовина. Искам да пипна този неизвестен извършител, който е налагал Ериксон, докато сърцето му е сдало багажа. Това е първото.