Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Случи се така обаче, че тъкмо на този въпрос Аника не можеше да даде никакъв отговор. Нито пък можеше да обясни причината. Според нея много неща показваха, че колежката Росита Андершон-Триг щеше да бъде в болнични за продължителен период от време.

— Нали не е хванала птичи грип или някоя друга подобна гадост?

— Не, защо да е хванала такова нещо? — отговори на въпроса с въпрос Патицата Карлсон, която не можеше да прикрие изненадата си.

— Ами аз мислех, че тя живо се интересува от животни, а определено има много странни неща, с които животните могат да заразят нас, обикновените хора. Импетиго, бяс, шап, папагалска треска, знаеш ги — каза Бекстрьом и сви рамене.

„Заешка треска, също така — помисли си той. — И после върви, че погали някой заек!“

— Обсъди този въпрос с Холт — каза Патицата и поклати отрицателно глава. — Ако питаш мен, това по-скоро има нещо общо с написаното във вестниците. Онова, с нашия портрет по описание, който се появи във вестника, май не беше много добра идея. Като се има предвид какво се случи с нашия свидетел, не бихме могли да изключим възможността и двамата, Окаре и Гарсия Гомес, да са били напълно грамотни.

— Не, тези журналисти са направо безобразни, истински лешояди — въздъхна Бекстрьом. — Аз лично разреших този проблем, като спрях да чета вестници.

— Е, чак пък да спираш да ги четеш — кой знае защо отвърна Патицата Карлсон. — А сега моля да бъда извинена. Тъй като имам малко работа.

Денят за Патицата очевидно е червен, а освен това беше крайно време той самият да свърши нещо смислено, реши Бекстрьом и въздъхна със задоволство при мисълта за дейностите, които го очакваха. За обяд ще има тапас. После идваше госпожица Петък, следобедната дрямка и хубава вечеря с Йегура като подходящ завършек на една изпълнена с усилена работа седмица.

Крайно време беше да си поръча такси, помисли си той. После стана енергично и набра своя директен номер на „Такси Стокхолм“.

Докато комисар Еверт Бекстрьом седеше в таксито на път към своя обеден ресторант, неговата колежка Аника Карлсон търсеше връзка с комисар Ян Девин от отдел „Убийства“ в Националната служба „Полиция“, който водеше разследването на тройното убийство в Сьодерманланд. Девин започна разговора, като помоли за извинение, че самият той още не се беше обадил, но чисто и просто имал цял куп неща за вършене, което, разбира се, беше нормално, когато човек е в началото на разследването на убийство. Особено когато ставаше въпрос за разследване от такава величина.

След това той благодари за сведенията, които тя и колегите в Сулна им бяха изпратили. Той споделяше нейното схващане, че имаше много основания именно техният таксиметров шофьор да се приеме за връзката между двете жертви, Окаре и Гарсия Гомес, и най-вероятните извършители, Афсан Ибрахим и кръга около него. Причината беше няколкогодишната кръвна вражда между АА и Ибрахимовото братство. Обстоятелството, което отключи веригата от събития, беше убийството на правния съветник на Афсан Ибрахим, адвокат Тумас Ериксон.

— По всичко личи, че най-вероятно са искали да пипнат Окаре — каза Девин. — Според съдебния лекар със сигурност са го обесили с примка от метална жица и докато все още е бил жив, са се забавлявали да стрелят по него като мишена и да го мушкат и кълцат с ножове.

— Гарсия Гомес и шофьорчето? За тях научихте ли нещо повече?

— Те се намират в антрето на приземния етаж на къщата. Всеки от тях е застрелян в главата, почти от упор, екзекюшън стайл, както казват американските колеги. По-вероятно е Гарсия Гомес да е бил застрелян първи. Нашият таксиметров шофьор Ара е здраво напоен с неговата кръв, така че най-вероятно Гарсия Гомес е застрелян в момента, когато е нападнал Ара. Веднага след което е застрелян и Ара.

— Със същото оръжие?

— Така изглежда — каза Девин. — Деветмилиметрови куршуми с продупчен връх, стреляно е с пистолет, ако се съди по празните гилзи, а окончателния отговор ще получим следобед. Ще ти изпратим имейл веднага щом разберем.

— Има ли нещо друго?

— Не, освен че и аз мисля като теб — каза Девин. — Че са използвали вашия свидетел, за да подмамят Окаре и Гарсия Гомес, и веднага след като са приключили с тях, ги е последвал и той. Няма друго обяснение, с оглед на това, което се е случило.

„Омар бен Кадер изглежда мило момче — помисли си Аника Карлсон. — Истински другар в смъртта.“

Най-напред в тапас ресторанта на улица „Флеминггатан“. Заключителния коняк на слънце, на външните маси.