Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Миналата седмица на възстановяване Исак прекарал в стаята на Едвин. С подходящи грижи и като оставим настрана това, че още бил травмиран, имало голяма надежда Исак скоро да се върне към нормалното си състояние. Това, което Едвин искал да знае, било само дали може да задържи Исак още известно време, имайки предвид служебното натоварване на Бекстрьом.

„Все още има надежда за малкото животинче“, помисли си Бекстрьом, като този, за когото си мислеше не беше Исак, а Едвин.

— Да си поговорим за това — предложи Бекстрьом. — Да те почерпя ли с нещо? Чаша сок, може би — предложи той.

— Благодаря — отвърна Едвин. — Чаша хубав сок не бих отказал никога.

Бекстрьом отиде в кухнята и започна да рови из хладилника и килера си, когато изведнъж осъзна, че никой нормален възрастен мъж не държи сок в собственото си жилище. Вместо това той взе една кутия кока-кола за Едвин и една студена бира за себе си.

— Сокът е свършил, за съжаление — излъга Бекстрьом. — Надявам се, че и кока-кола е добре?

Кока-колата била дори отлична, според неговия гост. И майка му Душанка, и баща му Слободан обичали да пият кока-кола с големи чаши, когато гледали телевизия вечер, и Едвин беше разбрал, че човек се развеселяваше от пиенето на кока-кола. Въпреки че той самият предпочитал сок от малини.

— Какво ще правим, господин комисар? — попита Едвин и го погледна изпитателно от другата страна на дебелите си очила. — Да задържа ли Исак още известно време, или комисарят предпочита да го донеса още сега? Ще напиша лекарствата на една бележка. За да улесня грижите, искам да кажа.

С оглед на неизвестната служебна натовареност на Бекстрьом към момента, той предпочиташе първата алтернатива. Въпреки че в действителност отдавна му беше домъчняло за малкия Исак.

— Разумно решение, господин комисар — съгласи се Едвин. — В такъв случай вземаме решение той да остане при мене засега, а вие само трябва да се обадите, когато положението в службата се подобри.

Преди Едвин да си тръгне, Бекстрьом отлюспи порядъчно тесте от щипката с банкноти и ги пъхна в малката му ръка.

— Това е за храна и други неща — обясни Бекстрьом.

— Прекадено много са — изрече Едвин с ококорени очи, когато видя всичките пари, които току-що беше получил.

— Да, но папагалските лекарства също не са безплатни — каза Бекстрьом и погали Едвин по главата. — Обади се веднага, щом свършат, да ти дам още. „Би трябвало да схване посланието“, помисли си той.

Преди Бекстрьом да потъне в покоя на своята сладка следобедна дрямка, през главата му минаха няколко хубави мисли за малкия му съсед. Ако бъде използван правилно, един такъв като Едвин може да бъде изключително полезен на полицията, мислеше си той. Тънък като конец за зъби, само педя висок, в същото време гъвкав досущ като змия. Ако се наложеше да се действа в тесни пространства, малкият Едвин би бил прекрасно допълнение към полицейските кучета за откриване на бомби, продължи мислите си Бекстрьом и в този момент Сънчо затвори с нежната си ръка натежалите му клепачи.

Вечерта, когато Бекстрьом се върна от обичайната си вечеря в кварталния си ресторант, Йегура му се обади и го попита как върви търсенето на Пинокио.

Бекстрьом изрази сдържан оптимизъм и преди да завършат краткия разговор, те се споразумяха да се срещнат на следващата вечер, за да обсъдят по-подробно как да процедират по-нататък.

— Какво ще кажеш да се видим у дома и да хапнем? — предложи Йегура. — За да не ни безпокои никой, ми е мисълта. Имам една отлична фирма за кетъринг, която се грижи за всички практически въпроси, така че скъпият ми брат няма да има никаква причина да се чувства некомфортно.

С оглед на това, че самата работа вече беше свършена и все пак ставаше въпрос за около двеста милиона, Бекстрьом нямаше никакви възражения.

— Отлично — каза Йегура. — Значи, ще се видим у дома, при мене, в Нормеларстранд в осем.

Тази вечер Бекстрьом работи до късно. Той стоя пред своя компютър до след полунощ, а за компенсация позвъни в службата веднага след като се събуди, за да отложи сутрешното съвещание на следствената група. Когато той влезе в сградата, се сблъска с Патицата Карлсон, която изглеждаше толкова кисела, че той предпочете да говори с нея в своя собствен кабинет, и то за нещо друго, а не за отложеното съвещание със слабоумните си колеги, които беше по-добре да си гледат работата и да го оставят на мира.

— Как е Росита, чувала ли си нещо за нея? — попита Бекстрьом, като използва този въпрос като уводна, отклоняваща маневра. — Има ли причина за сериозно притеснение?