Лейф Перссон: Истинската история за носа на Пинокио

Беше понеделник, 3 юни, но макар да беше понеделник и да се бе събудил посред нощ, комисар Еверт Бекстрьом щеше да си го спомня като най-хубавия ден в живота си.

Служебният му мобилен телефон започна да звъни точно в пет часа сутринта и понеже този, който звънеше, очевидно не желаеше да се откаже, изборът не беше особено голям.

— Дааа — отговори Бекстрьом.

— Имам убийство за теб, Бекстрьом — каза дежурният от полицейския участък в Сулна.

— По това време! — учуди се Бекстрьом. — Трябва да е кралят или министър-председателят?

— Още по-хубаво е. — Колегата му с мъка сдържаше радостта си.

— Целият съм в слух.

— Тумас Ериксон — съобщи дежурният.

— Адвокатът — отвърна Бекстрьом, като не успя да скрие изненадата си. „Не може да бъде — помисли си той. — Прекадено хубаво е, за да е истина.“

— Напълно съм съгласен. Предвид всичко, което стана между вас, исках първи да ти съобщя добрата новина. Ниеми, от техническия, ми се обади и заръча да те събудя. Така че сърдечни поздравления, Бекстрьом. Поздравления от всички нас в участъка. В края на краищата голямата печалба отива при теб.

— Ниеми абсолютно сигурен ли е, че е убийство? И че става въпрос за Ериксон?

— Твърдо, сто процента. Бедната ни жертва изглеждала ужасно, но определено е самият той.

— Ще се опитам да понеса мъката — каза Бекстрьом.

„Това е най-хубавият ден в живота ми“, отсъди наум Бекстрьом след края на краткия разговор. Беше се разсънил напълно, в главата му цареше кристална яснота. В ден като този беше задължително да се наслади на всеки оставащ до края му миг. Не биваше да пропуска секунда дори.

За начало наметна халата си и отиде до тоалетната, за да освободи напрежението. Това беше навик, който си бе създал в ранните години и който после следваше неотклонно. Да освобождава напрежението преди лягане и веднага щом стане, без оглед на това дали беше належащо, или не, и в пълно неведение за това, на което тормозеното от простатата мъжко съсловие се счита, че посвещава основната част от будния си живот.

Същинска пръскачка, доволно си помисли Бекстрьом, докато стоеше здраво хванал големия салам с дясната ръка, и осезаемо усещаше как нивото на течността се понижаваше през щедро надарените му, по-ниско разположени части. „Крайно време беше да възстановя баланса“, заключи той и завърши с няколко енергични тръсвания на салама, за да изцеди докрай това, което би могло да се събере през една, макар и напълно безсънна нощ.

После отиде направо в кухнята, за да си приготви подобаваща закуска. Солиден слой от много тлъст датски бекон, четири, изпържени от двете страни яйца, препечен хляб с много солено масло и изобилно количество ягодов конфитюр, прясно изцеден портокалов сок и голяма чаша силно кафе с топло мляко. Разследването на престъпление не беше дейност, с която човек можеше да се заеме на празен стомах, нещо, което редовно се случваше на изпосталелите му и глуповати колеги, като причината за това бяха морковите и овесените трици.

След закуска, сит и доволен, влезе в банята, застана под душа и се насапуниса няколко пъти, като остави топлата вода да облива добре закръгленото му, хармонично развито тяло. После се обтри, докато се подсуши напълно, и започна да се бръсне с достолепен бръснач и обилна пяна. След това изми зъбите си с електрическата четка и за по-добър резултат си направи гаргара с освежаваща вода за уста.