Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Записано е — каза Аника Карлсон.

— Не ме прекъсвай. Освен това искам да пипна и неговия неизвестен съучастник, който е осрал дивана на Ериксон, и ако той случайно го е направил просто за да ни се подиграе, то следва да му се предяви подозрение за нанасяне на щета. Това е второто. Достатъчно ясно ли се изразих?

— Напълно ясно — каза Аника Карлсон. — Има ли нещо друго, което бихме могли да направим за шефа?

— Разберете какво всъщност е станало онази вечер в къщата на Ериксон. Как може една обикновена караница за няколко картини да завърши с всеобща гангстерска война? Това беше третото.

— Разбира се, шефе — каза Аника. — Нещо друго?

— Всички финансови подробности и всички документи, които ще бъдат написани, аз на драго сърце прехвърлям на теб — каза Бекстрьом. — Погрижи се да изпратиш всичко, което имаме за Окаре, Гарсия Гомес и Афсан Ибрахим на колегите в Сьодерманланд. Не забравяй да ги попиташ дали не са склонни да поемат също така и онази заплаха. Срещу Даниелсон и момичето, което работи в неговата кантора.

— По този въпрос вече се работи — каза Аника Карлсон.

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Времето за утрешното съвещание ще бъде уточнено по-късно през деня.

Очаквам тогава всички да са тук, така че най-после да можем да приключим тази тъжна история. Просто правете каквото ви казвам. От това по-лесно, здраве му кажи. Толкова ли е трудно за схващане?

„Малката Фелисия изглежда щастлива“, помисли си Бекстрьом, когато той излезе от срещата и я видя да му се усмихва и да му маха.

— В моя кабинет — каза Бекстрьом и посочи с цяла ръка.

Техният свидетел го посочил почти веднага, след като тя започнала да му показва снимките. Направил го без ни най-малко колебание и очевидно можел да се закълне относно своето наблюдение, въпреки че възрастният човек, когото той видял да седи на външните стъпала и да държи беловласата си глава с ръце, не приличал ни най-малко на обикновен убиец.

— Но май и той не е човекът, ако правилно съм схванала нещата — каза Фелисия.

— Не, обаче има още нещо — каза Бекстрьом. — Една услуга, за която мислех да те помоля. Нека засега това да си остане само между нас. Искам да говориш с това лице — каза Бекстрьом.

Надраска името му, адреса и мобилния му номер на една празна страница от черния си бележник, откъсна я и я подаде на Фелисия.

— Попитай го дали мога да го поканя на обяд — каза Бекстрьом. — В онзи ресторант във Филмовия град, където той и съмишлениците му обикновено пият бира, когато АИК имат мач.

— Алпийската хижа?

— Точно така — каза Бекстрьом. — Ако се питаш защо аз самият не му позвъня и не го попитам лично, то е, защото има известен риск да ми тресне слушалката. Така че иди до дома му, убеди го в моите мирни намерения, погрижи се да получи бира и още нещо наистина силно веднага щом пристигне. Искам го в добро настроение, нали разбираш. След това ми звънни и аз ще пристигна до десет минути.

— Шефът смята, че това е вторият, когото трябва да хванем ли? — попита Фелисия и вдигна бележката, която беше получила.

— Гледаш ли коледния парад на патока Доналд на Бъдни вечер?

— Винаги — каза Фелисия и се усмихна. — Откакто съм тук, в Швеция.

— Значи, познаваш Чип и Дейл. Онези две катерички, сещаш се. Които обичат да правят номера на Мики Маус, докато той украсява елхата.

— Да, а също така и на неговото куче, Плуто — каза Фелисия, която не можеше да скрие радостта си.

— Можеш ли да си представиш Чип без Дейл?

— Не — каза Фелисия и поклати глава.

— И аз не мога — каза Бекстрьом.

Веднага след като Фелисия си тръгна, Лиса Лам позвъни на мобилния му телефон и попита дали могат да се видят и да разговарят. Тя молеше за поне петнайсет минути от драгоценното му време.

— Мислех, че си останала тук — каза Бекстрьом. — Тук в сградата, искам да кажа.

— Да, тук съм — потвърди Лиса Лам. — Исках само първо да проверя, за да не се появя в неподходящ момент.

— В кабинета си съм. Заповядай, няма проблеми — увери я Бекстрьом.

„Нашата прокурорка не прилича особено на колежката Карлсон“, помисли си Бекстрьом и поклати глава.

От малкото, което Бекстрьом беше казал по време на съвещанието им, Лиса Лам остана с твърдото впечатление, че нещата отиват към приключване. Че вероятно скоро ще настъпи времето да разчисти бюрото си и да продължи напред в живота. Предвид собствената ѝ роля в тази връзка, тя, естествено, би се радвала, ако Бекстрьом можеше да задоволи любопитството ѝ. Това беше първата причина тя да иска да се срещне с него.