Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Не — отвърна Бекстрьом. — Причината да седим тук е, защото си мисля, че е точно обратното. Реших, че трябва да получиш възможността да разкажеш какво е станало, така че да мога да го отметна.

— Радвам се да го чуя — каза Роле, който изглеждаше така, сякаш наистина се радваше. — Въпреки че ако питаш мен, това е една проклетата мистерия — добави той и поклати глава.

— Слушам — каза Бекстрьом и вдигна чашата, която тъкмо му бяха донесли.

— Когато си взехме довиждане с адвокат Ериксон, на него му нямаше нищо кой знае какво. Наистина той беснееше и крещеше и беше съвсем обезумял, малко кръв течеше от носа му, но, разбира се, от такова нещо не се умира. Особено ако човек е закоравял гангстерски адвокат като него. Определено не беше нещо, от което се умира.

„Този път очевидно точно това е станало“, съгласи се Бекстрьом и кимна.

— Слушам — каза той.

Тъжна история, пълна мистерия, според Роле Столхамар и с оглед на това, което се беше случило, той съжаляваше, че се е замесил в нея още от самото начало. Без никакво значение, че ставаше въпрос за най-добрия му приятел и че всъщност ставаше въпрос за това, около което се въртеше целият живот, когато той наистина имаше значение.

— Въпросът дали е правилно, или погрешно, можеш напълно да го зарежеш, когато става въпрос за най-добрия ти приятел — обясни Роле Столхамар.

В този конкретен случай очевидно един адвокат — „един обикновен гангстер, един голям задник“ — се опитал да измами неговия най-добър приятел с колекция от произведения на изкуството, която струвала много, и когато на Марио все пак му станала ясна тази работа, решил незабавно да си я прибере обратно. За помощ във връзка с практическото изпълнение на задачата той се свързал с един стар познат, който ръководел охранителна фирма, която наред с останалите дейности, изпълнявала и подобни задачи. Фредрик Окаре и „Окаре Секюрити“, до чиито услуги Марио бил прибягвал много пъти преди това, когато ставало въпрос за подобни поръчки.

— Именно Марио ми каза, че се е свързал с Окаре и неговите другари, и когато чух всичко това, просто поклатих глава. Първо беше опасно за живота да ги влачи човек до дома на Ериксон, а че Ериксон ще пусне вътре Марио, ако той му се появи с такива като Окаре и Гарсия Гомес, това просто може да го забрави. Той би вдигнал подвижния мост и би се обадил на своите приятели, талибаните, след което господин комисарят ще има куп работа за вършене. Заклевам се, че казвам истината — каза Роле и се подкрепи с две солидни глътки.

— Значи, тогава ти предложи себе си вместо тях — предположи Бекстрьом.

— Точно така — потвърди Роле. — Ти какво щеше да направиш?

— Ако е приятел, естествено, се отзоваваш — излъга Бекстрьом. „Ако си достатъчно глупав“, помисли си той.

— Да, макар че точно този път не се получи толкова добре — въздъхна Роле.

— Един въпрос от любопитство — каза Бекстрьом. — Как стана така, че Ериксон се съгласи да се срещне с Марио?

— Ами не е чак толкова чудно — отвърна Роле, който не можеше да скрие изненада си. — Когато Марио ти се обади и поиска да се видите, се виждате. Няма как да е по-просто от това. Марио не е човек, на когото можеш да кажеш не. От друга страна обаче, съм сигурен, че не е казал нищо на Ериксон за какво всъщност става въпрос. Според мен пробутал му е някаква версия, че ще говорят за различни неща. Малко покупко-продажби, ала-бала, сещаш се — обясни Роле Столхамар и махна с огромната си дясна ръка.

Роле Столхамар пристигнал в дома на Марио Грималди в осем и половина вечерта. Тъй като Марио нямал шофьорска книжка, Роле карал колата. Малко преди девет часа те позвънили на вратата на Ериксон, той им отворил и ги поздравил с добре дошли. Абсолютно никакви проблеми. Те седнали в работния кабинет на Ериксон на горния етаж, а картините, които в действителност дошли да приберат, стояли, между другото, подредени до една от стените на стаята, в която се намирали.

— Ако се питаш защо той беше извадил мацаниците, мисля, че беше напълно случайно. Той нямаше ни най-малка представа, че именно за тях беше дошъл Марио.

— И какво се случи след това?

— Ериксон почерпи Марио с уиски. Той самият удари едно, а ако питаш мен, мисля, че се беше наквасил здравата още преди да дойдем ние. Не беше чак пиян като талпа, но определено беше вкарал доста от това-онова, такова беше положението. Аз лично отказах. Нали карах колата. Та така — каза Роле, въздъхна дълбоко и повдигна няколко пъти широките си рамене. — Първите пет минути нямаше никакви проблеми. Беше по-скоро жизнерадостен и сърдечен, ако питаш мен, малко общи приказки за това-онова, а после Ериксон изведнъж се отприщи. Веднага щом загря защо сме му дошли на гости.