Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— В такъв случай аз също имам две неща да ти съобщя — каза Бекстрьом. — По отношение на тези двамата, които търсим, почти съм сигурен, че съм ги намерил. Като се има предвид всичко, което са оставили след себе си, не би трябвало да е никак трудно да разберем дали съм прав, или греша.

— Разбирам, че си напълно сигурен.

— Е, напълно сигурен никога не можеш да бъдеш — отвърна Бекстрьом с добре премерено повдигане на раменете. — Случвало се е да греша.

— И колко често се случва това?

— Не помня, честно да си кажа. Това беше толкова отдавна, че вече съм забравил. Искам да се заредиш с търпение за няколко часа. Понеже има някои неща, които трябва да проверя.

— Вълнението е неее… поносимо — каза Лиса Лам.

— Страхувам се, че това така наречено убийство започва да се превръща в една доста тъжна история, и тъкмо по този въпрос силно се нуждая от твоята правна експертиза. Моля да ме извиниш, но мисля да приема случая като хипотетичен.

— Давай направо — каза Лиса Лам. „Господи, колко е вълнуващо“, помисли си тя.

— Точно преди девет вечерта на вратата на Ериксоновата къща се звъни — започна Бекстрьом, като в същото време потъна по-дълбоко в стола си. — Това е среща, която е определена предварително, при която посетителите на Ериксон са хвърлили прах в очите му… така че, когато им отваря и ги пуска вътре, той по никакъв начин не е подушил ни най-малка опасност…

— Какво смяташ за това? — попита Бекстрьом четвърт час по-късно, когато сложи точка на своя хипотетичен случай. — Конкретен въпрос. В какво се състои самото престъпление?

— Няма такова — каза Лиса Лам и поклати глава. — При условие, че е станало както го описваш, това не е наказуемо. С Ериксон, от друга страна, положението е съвсем различно, но тъй като той е мъртъв, значи…

— Точно това беше моето подозрение — каза Бекстрьом и в същия миг мобилният му телефон звънна.

— Бекстрьом — отговори Бекстрьом, тъй като той вече се беше досетил кой му се обаждаше.

— Фелисия — каза Фелисия, която звучеше също толкова радостно, колкото един час по-рано. — Ние сме на мястото.

— Ще се видим след четвърт час — каза Бекстрьом.

— Сега моля главният прокурор да ме извини — каза Бекстрьом и се изправи. — Обещавам да звънна след около два часа.

— Време е да хванем бика за рогата — каза Лиса Лам и думите ѝ прозвучаха по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

— Да — отвърна Бекстрьом. „Представа си нямаш колко си права“, допълни наум той.

„Забележителен мъж, много забележителен мъж“, помисли си Лиса Лам, като гледаше след Бекстрьом, който бързо излезе навън.

„Доста добре изглежда, всъщност“, помисли си Бекстрьом, когато излезе на улицата и се качи в очакващото го такси.

Фелисия го посрещна на вратата. Съобщи му, че неговият събеседник седи и го чака във вътрешната стая в компанията на едно много силно уиски до него.

— Как е той?

— Изглежда доволен. Когато му казах за какво става въпрос, отначало той доста се изненада. Но след това нямаше никакви проблеми. Трябва обаче да обядва, все пак.

— Смяташ ли, че той знае защо искам да го видя?

— Да — отговори Фелисия и кимна. — Той каза дори, че очаквал с нетърпение да разкаже на шефа как в действителност стоят нещата. Беше изненадан, че толкова дълго време е минало, преди шефът да му се обади.

— Нещо друго?

— Много е готин — отбеляза Фелисия и вдигна нагоре очи. — Изобщо не е толкова трудно да загрееш защо е легенда. Ако беше петдесет години по-млад, аз самата щях да се покатеря през прозореца в неговата спалня. Искали шефът да остана тук впрочем?

— Стой наблизо — каза Бекстрьом. „Бразилки — помисли си той. — Само това се върти в малките им главички.“

— Комисар Еверт Бекстрьом — изрече Роле Столхамар. — Малката Фелисия ми каза, че си искал да ме поканиш на обяд. Да не би да си получил просветление?

— Има нещо, за което трябва да си поговорим, ти и аз — каза Бекстрьом. „А това, другото, не ти влиза в работата“, отсече наум той.

— О, да, това го разбрах, макар да мина страшно много време, преди да се обадиш.

— Какво би искал да обядваш? — попита Бекстрьом в желанието си да смени темата.

— Пържола с лук — каза Роле. — Що се отнася до питието, мисля да продължа с това, с което започнах.

— Бифтек с лук, звучи добре — съгласи се Бекстрьом и кимна към съдържателя на заведението, който тъкмо беше влязъл. — За мен обичайното питие.

— Още нещо — продължи Роле Столхамар. — Преди да започнем да кльопаме, искам да кажа. Ако случайно нещата са стигнали дотам, да си помислиш, че аз съм пречукал Ериксон, можеш да забравиш за този малък обяд.