Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Всички ние ще поемем по този път — заключи Кръстника и тъжно въздъхна.

Следобеда проведоха разпити и с Омар бен Кадер и Афсан Ибрахим, които пристигнаха, придружени от адвокатите си.

Омар бен Кадер излезе от полицейския участък след малко повече от половин час като свободен човек. Той беше неизменно любезен през цялото време, като между другото, изрази изненадата си от това, че искаха да говорят с него. Че той, във връзка със своите задължения като икономически съветник на Афсан Ибрахим, го беше придружил на срещата с адвокат Петер Даниелсон в адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“, не беше, разбира се, никаква тайна. Това би трябвало да е видно от регистъра на посетителите на адвокатската фирма и ако те от небрежност са пропуснали да забележат това, той можеше лично да го потвърди. Именно той беше уговорил часа за срещата с Даниелсон. Относно конкретната причина за срещата, той не възнамеряваше да се впуска в подробности. Преди да си тръгне, остави визитната си картичка и каза, че полицаите, естествено, са добре дошли да му се обадят, в случай че имало още нещо, което биха искаш да изяснят.

„Одрал е кожата на баща си“, помисли си Ян Левин, който седеше в контролната стая и го гледаше.

Неговият работодател Афсан Ибрахим остана в стаята за разпит малко повече от час. Причината той да посети Исабела Нурен била, понеже Тумас Ериксон му заръчал да говори с нея, ако нещо се случи с него самия. Според това, което Ериксон му казал, той и Нурен имали връзка от около две години и затова тя би могла да му помогне с неща, за които неговите колеги в кантората не знаели нищо.

В конкретния случай ставало въпрос за това дали може да му помогне да намери онези пари, които Ериксон бил заел от една кипърска банка и от която той лично получил искане да възстанови сумата. Посещението било много кратко, най-много десет минути, по време на което абсолютно нищо от непристоен характер се било случило. И ако Нурен твърдяла нещо друго, той, естествено, бил готов да дойде на съвместен разпит с нея.

Що се отнасяло до въпросите за двама от неговите служители, Али Ибрахим и Али Исса, ситуацията била такава, че той не можел да направи кой знае какво. Ибрахим бил принуден да отпътува към дома в Иран, тъй като баща му внезапно се разболял. Когато разговарял с него по телефона предишния ден, Ибрахим му казал, че по негова преценка щяло да му се наложи да остана най-малко един месец, за да се грижи за майка си и останалите от семейството.

Али Исса и неговата приятелка заминали в чужбина на почивка преди малко повече от седмица. Една както много необходима, така и заслужена почивка, понеже Али Исса работил усилено цялата зима и пролет, за да отвори ресторант в Сьодер, който е собственост на компанията на Афсан. Ако той се обадел, Афсан, разбира се, щял да му предаде, че полицаите искат да разговарят с него.

— Е, Ян. Какво разбра от това посещение? — попита Лиса Лам.

— Надявам се, че моите колеги заснеха малко движещи се кадри с Афсан и Омар — каза Левин и се усмихна любезно. — Като цяло, беше това, което очаквах.

— Мисля да оттегля жалбата за неправомерна заплаха срещу тях, освен ако не настояваш да я придвижа по-нататък.

— Звучи разумно — съгласи се Ян Левин.

— А как върви там долу, в Нюшьопинг? Има ли нещо за разказване?

— Не върви добре — каза Левин. — В момента се надяваме най-близките участници да използват свободата си да измислят още глупости. Което не ме кара да се чувствам много удобно.

— Няма ситуация, която може да е по вкуса ни — обобщи Лиса Лам.

— Горе-долу е така — потвърди Левин и вдигна рамене.

Докато неговите колеги се бяха посветили на провеждането на разпити, Бекстрьом имаше по-важни неща за вършене. В конкретния случай това беше една извънредна среща с Йегура в неговия офис в Стария град, където обсъдиха значението на провенанса за цената на продукта.

— С какво мога да помогна на скъпия ми брат? — попита Йегура, също толкова учтив и внимателен, както винаги.

— Има нещо, което ме озадачава. Колко голямо е значението на прованса в този случай? Говоря за онази музикална кутия, значи.

— Какво значение има провенансът точно в този случай — започна Йегура, като положи усилия само да изговори на глас всичките четири срички в думата, вместо да ги изпише на носа на Бекстрьом.

— Да, провенансът — повтори Бекстрьом. „Не го ли обясних това? Защо гейовете са винаги толкова непоносимо надменни — помисли си Бекстрьом. — Най-вече гейовете, разбиращи от изкуство.“