Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Какво искаш да кажеш? — попита Йегура, като сключи пръстите си във формата на свод и опря лакти на много скъпото си бюро в стил рококо.

Бекстрьом искаше да поразсъждават заедно с Йегура. Наистина въпросът бил чисто хипотетичен, но в същото време, до известна степен се основавал на неговите безплодни до момента издирвания. Да предположим, че кралят или някой негов близък член на династията Бернадот никога не е притежавал въпросната музикална кутия. Че в най-лошия случай положението е такова, че Грималди е бил този, който е притежавал въпросната колекция от произведения на изкуството, и че той освен това е стигнал до такова предположение, което не допускало по-подробно разследване. Ако Бекстрьом правилно е разбрал нещата, това би означавало истинска катастрофа за стойността на музикалната кутия с Пинокио и неговия нос.

— Мислех си за онова, което ми разказа, за онзи режисьор и неговите пантофи — каза Бекстрьом. — Ако правилно съм разбрал нещата, това означава истински срив на цената.

За Иегура нямало проблеми да вземе под внимание капо въпроса му, така и общите разсъждения. — Разбира се, че има голямо значение, ако се заменят три поколения от една кралска династия с Марио Грималди и неговите предци. Особено ако са се сдобили с предмета по престъпен начин.

— Катастрофа може би е силна думата — поясни Йегура, с добре премерено вдигане на раменете. — В най-лошия случай може би намаление наполовина. Разбира се, че може да е по-трудно да се намери купувач. Много институции и музеи, естествено, биха станали предпазливи.

— Толкова ли е лошо положението? — каза Бекстрьом с вид на човек, на когото току-що са откраднали половината състояние.

— Да, не е катастрофа, но, разбира се, не е и хубаво.

— А сега нещо съвсем различно — каза Бекстрьом. — Онази картина с дебелия монах. Дали не бих могъл да я взема назаем у дома?

„Става въпрос да се спаси това, което може да бъде спасено“, помисли си той.

— Разбира се — каза Йегура. — Ще се засегнеш ли, ако те попитам защо?

— Всъщност мисля да я купя от теб. Исках просто първо да проверя дали ще стои добре над дивана ми.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Йегура, който не можеше да скрие изненадата си. — Ще кажа на секретаря си да я донесе. Тя не е тук в момента.

Бекстрьом и свети Теодор отпътуваха направо за дома на Бекстрьом, където той обядва, докато гледаше втренчено дебелия гръцки прелат, който стоеше на мивката на няколко метра от него. Кафяв боб с печено месо и две допълнителни подкрепителни питиета, от които той така силно се нуждаеше поради принудителното си общуване с крадливи свещеници и италиански готвачи на макарони, които насираха диваните на хората и не се колебаеха да оберат един усърдно работещ полицай като него.

След крайно необходимата му следобедна почивка той се събуди от позвъняване на вратата и когато облече халата си и се приготви да отвори, разбра, че му беше нанесен тежък удар, и домашният уют, който той ценеше по-високо от всичко останало, в този миг беше загубен.

Беше майката на Едвин, Душанка, която му идваше на гости. Тя също така носеше със себе си Исак и ако се съдеше по размера на кафеза, в който беше сложен, той се намираше в папагалското съответствие на най-обикновено изолационно помещение. Общо взето, Исак изглеждаше „омърлушен“, както неговият заместник-стопанин беше описал Исаковото състояние на Бекстрьом при предишното си посещение.

Душанка щеше да бъде кратка. Въпреки протестите на Едвин, тя бе дошла да върне Исак на истинския му собственик. Те не бяха подходяща компания един за друг и в деня на приключването на учебната година, за съжаление, посрамиха както себе си, така и родителите на Едвин, Слободан и Душанка.

— Влез и седни — покани я Бекстрьом и посочи с подканящ жест към големия кожен диван във всекидневната. — С какво да те почерпя? — продължи той щедро, посочи препълнения античен шкаф, където понастоящем съхраняваше основната част от своите по-скъпи силни напитки.

С оглед на това, което след малко щеше да разкаже, Душанка би изпила един ром с кока-кола с много лед и лимоново резенче отгоре. Бекстрьом изтича в кухнята, изпълни желанието ѝ, като за по-сигурно се въоръжи с една голяма чешка бира и една водка по руска мярка.

— Слушам — каза Бекстрьом и изкриви кръглото си лице в добродушна и съчувствена гримаса.

По време на тържеството за края на учебната година вчера Едвин и неговите съученици имали задача да изнесат представление, като разкажат за интересите си и любимите си занимания, и тъй като Едвин посещава частно училище с „идеална цел, за особено надарени деца“, на всяко дете се падали по трима родители и най-малко един учител на всеки шест от малките ученици. Класната стая била претъпкана и очакванията били достигнали връхната си точка, когато дошло време за заключителната част от програмата, в която Едвин щял да покаже на публиката как се учи папагал да говори.