Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

В четвъртък преди обед в полицейския участък в Сулна се провеждаше пресконференция. Главният прокурор Лиса Лам я откри, като съобщи, че предварителното разследване на убийството на адвокат Тумас Ериксон беше вече приключено. След това тя даде повече или по-малко изчерпателно описание на това, което всъщност се беше случило. Адвокат Тумас Ериксон е починал в резултат на съчетанието от това, че той лично е упражнил насилие с едно напълно правомерно действие при самозащита, както и поради слабото си сърце.

Също така това събиране било напълно ненужно, тъй като всичко, което се казва на пресконференцията, вече можело да се прочете в най-големия вечерен вестник в страната. Още преди пресконференцията да започне, човек действително можеше да прочете в броя за деня от големия вечерен вестник както съобщеното от Лиса Лам един час по-късно, така и едно значително по-драматично и богато на подробности изявление, което неимоверно много приличаше на разказаното от Роле и Марио по време на разпита, проведен от полицията две денонощия по-рано.

Заглавието гласеше: „ОТЧАЯН ГАНГСТЕРСКИ АДВОКАТ СЕ ОПИТАЛ ДА ОБЕРЕ И УБИЕ ПЕНСИОНЕР“. Най-големият вестник в страната отново още веднъж измете пода с всички свои конкуренти, а това, че легендата Бекстрьом се открои със своето отсъствие на самата пресконференция, беше събитие, което изглеждаше предварително обмислено.

Когато Бекстрьом се събуди в големия си апартамент в „Гранд Хотел“, настроението му беше отлично. Той си поръча закуска в стаята и докато поемаше бърканите яйца, колбаса и бекона, стимулира допълнително и без това добрия си апетит с помощта на изпълнени с желание фантазии за глада, който към този момент би трябвало да е налегнал Исак.

След това той се обади на приятелката на Марио, Пита, и я попита дали е възможно да се срещне с нея. Имаше няколко въпроса, които би искал да ѝ зададе, във връзка с една колекция от руско изкуство, за която тя вероятно вече е чела във вестниците.

Пита, изглежда, също беше в най-доброто си настроение. Комисар Бекстрьом бил „мнооого добре дошъл“ и тя можела да се срещне с него още след час в нейното и на Марио ново жилище в Карлберисканален, където тя от известно време беше изцяло заета със заключителните подробностите по оформянето на интериора.

Бекстрьом напъха всичко, което му беше необходимо, в старата чанта на Пиянкинг и поръча такси до наподобяващата дворец къща край Карлберисканален, където неговият стар приятел, строителят, понастоящем предлагаше най-сигурните жилища на избраната група от възрастни граждани, които притежаваха по-голямата част от Швеция и където очевидно Кръстника и Пита бяха сложили ръка на целия най-горен етаж в къщата. „Хамилтон — Грималди“, прочете Бекстрьом на голямата позлатена табела на външната врата. Което на свой ред би трябвало да означава, че Пита беше роднина на суперагента Карл Хамилтон от всички книги на единствения писател в тази страна, който с право можеше да се нарече такъв. Въпреки всички злонамерени слухове, които беше чул в последно време, че той сега започнал да пише гей романи. „Колко вярно можеше да е това? Също толкова вярно, колкото, че папата раздава нафора, сложил на главата си зелената шапка на Ян Ловеца“, помисли си Бекстрьом, поклати глава и натисна звънеца.

Пита беше също така чаровна, както предния път, с матов тен и обсипана с брилянти. След кратка разходка от само петдесет метра, тя и Бекстрьом се разположиха в огромна холна гарнитура с изглед и към двореца, и към канала по-долу. Той постави своя малък касетофон на голямата стъклена маса пред тях и я попита дали има нещо против да запише техния разговор. Понеже в последните години започнал да чувства проблеми с паметта.

Пита разбираше прекрасно какво имаше предвид той. Имаше определени дни, в които минаваше обяд, преди тя да успее да си спомни какво е първото име на Марио.

— Господи, колко вълнуващо — каза Пита, а очите и зъбите ѝ проблеснаха, последвани от пръстените и огърлицата. Най-после истински полицейски разпит, и то с един от нейните най-големи идоли.

— Давай, детектив — каза Пита, запали цигара, качи един върху друг дългите си крака и се облегна във фотьойла си в густавиански стил.

Бекстрьом започна, като ѝ показа снимки на всички икони, на това, което беше останало от ловния сервиз, двата комплекта сребърни прибори за хранене и една стара златна запалка. Единственото нещо, което липсваше, беше снимката на Пинокио с дългия нос, която той възнамеряваше да не показва колкото е възможно по-дълго, като за предпочитане беше да я запази за себе си за вечни времена. Първоначалният въпрос беше зададен. Знаеше ли тя случайно чия собственост бяха картините и останалите предмети, които се виждаха на снимките.