Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Да, разбира се — каза Пита. — Всичко е мое. Получих ги от баща ми, Арчи, когато той почина. Той ги получил от майка си, Еба, моята баба, значи, която на свой ред ги получила от рускинята, Мария Павловна, когато тя се разделила с принц Вилхелм.

— Можеш ли да ми разкажеш малко по-подробно за това? — помоли Бекстрьом и се усмихна любезно. „Върви полека-лека“, помисли си той. Не само крале и кралици, принцове и принцеси, но дори и обикновени графове и барони нямаше да бъдат споменавани в тази връзка. Във всеки случай няколко милионери са по-добре от една сюрия напомадени брилянтиноси със смесен южняшки произход.

— Можеш ли да ми разкажеш малко повече за това? — повтори Бекстрьом, понеже Пита внезапно придоби вид на човек, който се беше пренесъл в един по-добър и отдавна изгубен свят.

— Разбира се — отвърна Пита. В това отношение нямаше никакъв проблем с паметта ѝ. По родословното дърво на аристокрацията тя можеше да се разхожда напред-назад дори да я събудеха посред нощ, тъй като беше роднина с, общо взето, всички, които бяха част от него, и се беше срещала с повечето от тези, с които можеше да се говори. Баба ѝ била родена през 1880 година, моминското ѝ име било Левенхаупт, графиня по рождение, а когато навършила двайсет години, сключила брак с два пъти по-възрастния от нея граф Густав Йилберт Хамилтон. Глава на вестготския клон на големия род Хамилтон, голям земевладелец, рицар, ловец, придворен, а също така и личен приятел както на Оскар II, така и на Густав V.

— Дядо ми е бил много красив мъж — заключи Пита. — Той имал типичната Хамилтонова осанка, както обичаме да казваме в семейството. За съжаление, той също така имал и типичния Хамилтонов ум, така че на милата ми баба Еба невинаги ѝ е било много лесно.

— А тя какво е правила? Еба, имам предвид?

— Тя правела, каквото са правели всички — каза Пита, която не можеше да скрие изненадата си от въпроса. — Общувала с всички останали, както правели хората по това време. Тя дошла в двора, когато Густав V наследил трона след Оскар. Била включена в свитата на неговата съпруга, кралица Виктория, въпреки че тя била значително по-млада от останалите придворни дами. Именно тогава се озовала при принц Вилхелм и Мария. Мария Павловна била обаче още по-млада от баба. Освен това Еба вече имала три деца и можела да дава съвети на Мария, когато дойдело време да си има бебе. Баща ми, Арчи, бил най-възрастният впрочем. Той е роден през 1901 година, в това съм напълно сигурна. Тази година е лесна за запомняне.

— Случило ли се е нещо специално през 1901? — попита Бекстрьом. — В семейството, имам предвид.

— Не — отговори Пита. — Защо да се е случило?

— Каза, че тази година е лесна за запомняне. Затова попитах.

— Винаги ми е било лесно с тези години, които се намират в началото — обясни Пита. — Като 1901, която е съвсем в началото. Ако ме попиташ кога почина татко Арчи обаче, за това нямам никаква представа. Знам, че трябва да е беше някъде през седемдесетте години, но кога точно, не помня. Тази година не е в началото, ако господин комисарят разбира какво искам да кажа.

— Разбирам — каза Бекстрьом, на когото до този момент беше станало ясно, че и Пита беше благословена с типичния Хамилтонов ум.

— Разбрах, че твоята баба Еба и Мария Павловна са станали много добри приятелки — продължи Бекстрьом, който не искаше да заседне в задънената улица на Хамилтонови.

— Защо мислиш така? — попита Пита.

— Като се имат предвид всички подаръци, които тя е получила от Мария, когато Мария се завърнала в Русия — поясни Бекстрьом и посочи към снимките на масата пред тях.

Не било чак толкова чудно, според Пита. Това били предимно дреболии и Мария ги подарила по простата причина, че не можела да ги мъкне със себе си обратно в Русия. За чак толкова горещо приятелство между Еба и Мария Павловна едва ли някога е можело да става въпрос.

Нито семейство Хамилтон, нито Левенхауптар обичали чак толкова руснаците. По напълно човешката причина, че те, общо взето, се били срещали с тях във връзка с различни сражения през един период от три столетия и най-вероятно хиляди от нейните роднини били загубили живота си по време тези мъжки срещи.

Не изглежда да са завързали някакви по-близки лични връзки. Наистина в началото, когато Мария пристигнала в Швеция, те се състезавали да се пързалят със сребърен поднос надолу по стълбите в голямата зала в Оукхил, но след като баба Еба я била три пъти подред, Мария изгубила интерес към нея и я заменила с една от своите камериерки, която била толкова плашлива, че обикновено се спускала заднешком и закривала очите си, когато потегляла.