Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Едвин излязъл без напрежение. Накарал Исак да каже „Здрасти“ на публиката, обяснил, че той е „Добър папагал“, заявил, че „Плъховете са отбора“, накратко предизвиквал смях и събирал аплодисментите чак до дългоочаквания финал, когато Едвин обявил, че в действителност е възможно да се научи един папагал да казва изречения с до девет срички, а може би и повече, ако човек наистина положи усилия.

След това той помолил за тишина, щракнал с малките си пръсти и погледнал с очакване своя синьо-жълт приятел.

Исак реагирал незабавно, като изкряскал високо репликата си, а по отношение на посланието нямало никакво съмнение до какво се отнасяло то.

— Беше ужасно — въздъхна Душанка, като се прекръсти и се подкрепи с няколко солидни глътки ром и кока-кола.

— Какво каза той? — попита Бекстрьом. Девет срички? Какво означаваше това?

— Смокчето влиза в хралупата — отвърна Душанка с глух глас.

— Да, не е било много подходящо — заключи Бекстрьом и преполови водката си. „Това момче може да стигне далеч. Девет срички“, помисли си той с прикрито възхищение. Не бяха обичайните пет, с които той самият се промъкваше и скрит в нощния мрак, изкрещяваше след учителката си по християнство, докато тя се прибираше сама по пътя между началното училище и енорийското жилище.

— Какво стана след това? — попита Бекстрьом със сериозно изражение.

„Определено може да стигне далеч“, повтори си той.

Всички деца били много радостни. Те скачали и се смееш гръмогласно и много неща в тяхното поведение говорели, че това би могло да е дори предварително планирано безчинство. На техните родители, учители и на училищното ръководство не им било толкова забавно и веднага след като изпратили Исак в съседната класна стая, отново въдвориш ред сред децата, изпели задължителната песничка на Ида от голямата писателка Астрид Линдгрен и им раздали бележниците. Директорът завършил, като повикал всички родители, учителите и училищното ръководство на извънредна среща в края на седмицата.

— Отначало мислехме, че Едвин ще бъде изключен — въздъхна Душанка, — но тогава Слободан говори с директора, който го увери, че Едвин ще може да се върне наесен. С изпитателен срок, във всеки случай. Директорът смята, че може да са му останали подобни букви в главата.

„Как така ще го изключват? Ама че превзети фасони — възмути се Бекстрьом. — Ако работата е такава, няма да е зле да се включа с малко пари от музикалната кутия и да изпратя момчето в интерната «Лундсбери», така че да има възможността да се чувства като всяко нормално момче на неговата възраст.“

— Аха, ясно — каза Бекстрьом. — Какво ще правим сега?

Разрешаването на този проблем Душанка предоставяше на драго сърце на Исаковия собственик. За Едвин и родителите му обаче той беше изпята песен. Бекстрьом използва случая да предложи просто да извият врата на Исак. Слободан също беше мислил в тази посока, но тъй като Едвин никога не би простил на родителите си, ако направят нещо подобно, те бяха решили да оставят и тази подробност на собственика на Исак.

„Какво, по дяволите, да правя сега“, чудеше се Бекстрьом, щом Душанка си тръгна след още един ром с кола.

Бекстрьом прекара около два часа пред компютъра си в напразно дирене на дискретен и квалифициран унищожител на папагали. Исак явно усещаше сериозността на мига и държеше човката си затворена през цялото време.

После Бекстрьом го върна обратно в обичайната му клетка. Облече си чисти дрехи и излезе да се поразходи до любимия си квартален ресторант, за да сложи нещо в стомаха си и да може на спокойствие да обмисли критичната ситуация, в която без съмнение се беше озовал. Когато се завърна точно преди да удари дванайсет, всичко беше все още спокойно. Той се събуди чак в четири часа сутринта, понеже Исак очевидно беше възвърнал предишния си аз.

В десет часа в сряда сутринта проведоха последната среща във връзка с полицейското разследване във Вестерурт на убийството на адвокат Тумас Ериксон. Водещата досъдебното производство, главният прокурор Лиса Лам, почерпи с кафе и торта и благодари на своята следствена група за добре свършената работа. Това, което на пръв поглед без съмнение изглеждаше като необичайно брутално убийство, след по-внимателно проучване се оказа, че е ненаказуемо използване на сила в много по-малка степен от допустимото, съгласно наказателно-правните разпоредби за действие в критична ситуация и при самозащита.