Вал Макдърмид: Да разбиеш мълчанието

— Няма такива случаи — по-младият служител от министерството измъкна смартфона си и затърси нещо в него, после обърна екрана така, че Блейк да го види, макар че жестът нямаше особен смисъл. — Анализирахме данните от последните пет години. Има само един случай на много близка последователност, която би могла да ни създаде проблеми.

— А Джон проучи внимателно това съвпадение на събития — намеси се заместник-министърът.

— Точно така. И не открих непреодолими проблеми — каза Брандън. — В дигиталния свят вече съществуват начини за прехвърляне на работна сила, които бяха просто немислими дори само преди две години.

— Така че — продължи Карвър, — ще дадем ход на пилотния проект.

Той отново атакува сирената, отрязвайки си този път солидно парче „Осау-Ирати“, а после набоде две фурми с върха на ножа за сирене.

Блейк почувства как топла вълна на задоволство се надига в тялото му. Това беше удар по всеки, казвал някога, че той не е способен на нетрадиционно мислене.

— Това ми звучи като страхотно предизвикателство — каза той, демонстрирайки прямота.

Усмивката на Карвър беше хладна като острието на ножа, който той държеше.

— Така е. Затова е толкова важно начело на този екип да застане подходящият човек. Затова и те поканихме тук тази вечер, за да ни помогнеш да вземем правилното решение.

Блейк беше толкова погълнат от възторга си пред начина, по който според него се развиваше вечерта, че не отбеляза нюансите в казаното от заместник-министъра.

— На драго сърце — продължи той възторжено. — Готов съм да приема всичко, което ми възложите.

Карвър повдигна вежди и Блейк се почувства объркан.

Защо беше тази изненада?

— Радвам се да го чуя. Ние сме напълно наясно кого имаме предвид за тази роля. Но Джон много настояваше да не разчитаме единствено на неговата дума, когато става дума за назначаване на ръководител на новия регионален екип за разследване на особено тежки престъпления. Затова се обърнахме към вас като последният човек, който е работил пряко с избрания от нас служител.

В ушите на Блейк се надигна далечен звън, като от камбана, ударена някъде далеч оттук. Какво, по дяволите, говореше Карвър? Кого би могъл да има предвид? Блейк бе готов да се обзаложи, че сред подчинените му в Брадфийлд нямаше нито един човек, който би бил годен за такава работа.

— Моля? Не разбирам какво имате предвид — заекна той, чувствайки как губи самообладание.

Брандън се облакъти на масата и се приведе към Блейк, а бръчките, вдълбани от усмивката, сякаш поставиха устата му в скоби.

— Той говори за Карол Джордан. Заместник-министърът иска да чуе твоето мнение за Карол Джордан.

Тони Хил отвори смаяно уста. Но странното припукване продължаваше. Другите трима около масата се ухилиха, забавлявайки се с объркването му. Най-младият от тях, четиринайсетгодишният Торин Макандрю, избухна в толкова силен смях, че очите му се насълзиха. Пола Макинтайър, сержант от криминалната полиция, го смушка с пръст в ребрата.

— Прояви повече уважение към госта ни — упрекна го тя престорено.

Партньорката ѝ, доктор Елинор Блесинг, се смили над Тони.

— Това са пукащи бонбони — обясни тя. — Сложих малко в шоколадовата глазура, преди да я оставя да се стегне.

Тони затвори уста и се намръщи.

— И на хората им харесва това… това странно усещане в устата?

— На повечето хора им харесва — отвърна Елинор.

— Но Тони не е повечето хора — каза Торин, който продължаваше да се киска.

— Познава те само от няколко месеца, но вече ти е взел мярката, Тони — каза Пола.

Тони се усмихна.

— Очевидно — той поклати глава. — Това е извънредно странно усещане.

После си взе предпазливо още една лъжица от шоколадовия десерт на Елинор. Този път пукащите бонбони не го изненадаха, но и не можа да повярва, че усещането е приятно. Така или иначе, трябваше да признае, че беше нещо по-интересно от това, което сам би си приготвил за вечеря. А в неговия свят онова, което беше интересно, винаги имаше положителен знак.

— Елинор умираше от желание да използва тези бонбони, откакто ги видя в едно кулинарно предаване — каза Торин.

— Не отричам — обади се Елинор. — Рядко имам повод да поднасям вечеря с ордьовър, основно ястие и десерт, затова, когато все пак го правя, се опитвам да се възползвам максимално от възможността.

— Сигурно смените в спешното отделение пречат на кулинарните експерименти — каза Тони. — А това е жалко, като се вземе предвид какво ни поднесе току-що. Включително и странните преживявания.