Даниъл Силва - Черната вдовица

— Няма дата и час — отбеляза той.

— Правена е на двайсет и втори ноември в четири и петнайсет следобед — поясни Навот.

— Кой е човекът с римската антика?

— Визитката му го идентифицира като Ияд ал Хамза.

— Ливанец ли е?

— Сириец — отвърна Навот. — Очевидно е пристигнал в града с цял камион антики за продан: гръцки, римски, персийски… Всички са с високо качество, по много от тях има издайнически следи от скорошни разкопки. Едно от местата, на които се е опитал да пробута стоката си, е била галерия „Мансур“. Кловис показал интерес към няколко антики, но след като направил дискретни проучвания, решил да се откаже.

— Защо?

— Защото се говорело, че господинът от Сирия продавал ограбени статуи, за да събира пари за „Ислямска държава“. Явно средствата са били за основния фонд на ИДИЛ. Сирийският посредник работел от името на високопоставен лидер на групировката, който изграждал терористична мрежа, способна да напада цели на Запад.

— Този лидер има ли си име?

— Наричат го Саладин.

Габриел вдигна очи от фотографията.

— Колко грандоманско.

— Напълно съм съгласен.

— Предполагам, че Кловис не е успял да научи истинското му име, нали?

— Нямахме толкова късмет.

— Откъде е?

— Висшите командири на ИДИЛ до един са иракчани. Те гледат на сирийците като на работни мулета.

Габриел отново сведе поглед към снимката.

— Защо Кловис не ни е уведомил за това по-рано?

— Изглежда, му е изскочило от ума.

— Или пък може би лъже.

— Кловис Мансур да лъже? Как въобще можа да ти хрумне подобно нещо?

— Той е ливански търговец на антики.

— А каква е твоята хипотеза? — попита Навот.

— Имам чувството, че Кловис е изкарал много пари от продажбата на онези антики. И когато е избухнала бомбата в сърцето на Париж, е решил, че ще е разумно да се подсигури. Затова е дошъл при нас със скалъпената историйка за това как е прекалено добродетелен, за да търгува с такива като ИДИЛ.

— Само че тази историйка — вметна Навот — му струваше живота.

— Откъде знаеш?

— Убиха и Сами Хадад. Ще ти спестя снимката.

— Защо само Кловис и Сами? Защо не и Михаил?

— Не знам. И аз се питам същото… Просто съм доволен, че поне не затриха и него. Това щеше да ми провали прощалното парти.

Габриел върна снимката.

— Колко информация даде на французите?

— Достатъчно, за да им стане ясно, че заговорът срещу Центъра „Вайнберг“ е възникнал в халифата. Те не бяха изненадани. Всъщност вече много добре знаеха за сирийската връзка. И двамата нападатели пътували дотам миналата година. Едната е французойка от алжирски произход. А съучастникът ѝ е белгиец от квартала Моленбек в Брюксел.

— От Белгия ли? Колко изненадващо! — възкликна подигравателно Габриел.

Хиляди мюсюлмани от Франция, Великобритания и Германия бяха отпътували за Сирия, за да се бият на страната на ИДИЛ, но мъничката Белгия си бе спечелила спорната слава на най-голям доставчик на човешка сила за ислямския халифат на глава от населението.

— И къде са те сега? — попита Габриел.

— След няколко минути френският министър на вътрешните работи ще обяви, че са се върнали в Сирия.

— Как са стигнали дотам?

— С „Ер Франс“ до Истанбул с фалшиви паспорти.

— Ама разбира се! — Настъпи тишина. Накрая Габриел попита: — Какво общо има това с мен, Узи?

— Французите са загрижени, че ИДИЛ са успели да създадат сложна мрежа на френска земя.

— А така ли е?

— Освен това французите са загрижени — продължи Навот, пренебрегвайки въпроса му, — че тази мрежа има намерение да удари отново. И то скоро. Очевидно бързат да я разплетат преди следващата атака. И искат ти да им помогнеш да направят това.

— Защо аз?

— Изглежда, че имаш обожател във френските служби за сигурност. Казва се Пол Русо. Ръководи малка оперативна единица, наречена група „Алфа“. И настоява да отидеш в Париж утре сутринта на среща.

— А ако не го направя?

— Тогава картината никога няма да напусне френската територия.

— Утре трябва да се видя с министър-председателя. Той ще съобщи на света, че не съм бил убит от бомба на Бромптън Роуд. Ще съобщи, че съм новият шеф на Службата.

— Да — отрони мрачно Навот. — Знам.

— Може би ти трябва да работиш с французите.

— Предложих им го.

— И какво?

— Искат точно теб. — Навот замълча, след това добави: — Историята на моя живот.

Габриел се опита да потисне усмивката си и не успя.

— Това има и добра страна — продължи Навот. — Министър-председателят смята, че съвместната операция с французите ще помогне за възстановяване на отношенията ни със страна, която някога е била ценен и доверен съюзник.