Даниъл Силва - Черната вдовица

Но коя бе д-р Лейла Хадауи? Френското правителство твърдеше, че е родена във Франция, от палестински произход, работела е в държавната здравна система. Според паспорта ѝ бе прекарала август в Гърция, макар че сега френските разузнавателни служби и службите за сигурност подозираха, че е пътувала тайно до Сирия за обучение. Странно, но от ИДИЛ като че ли не я познаваха. И наистина името ѝ не се появи в никой от клиповете с ликуващи джихадисти или постовете в социалните мрежи, които заляха интернет в часовете след атаката. Що се отнася до сегашното ѝ местонахождение, то оставаше неизвестно.

Медиите от двете страни на Атлантика започнаха да наричат това „Френската връзка“ — неудобни асоциации между нападението над Вашингтон и гражданите на най-стария съюзник на Америка. „Монд“ разкри и допълнителна „връзка“, когато съобщи, че висшият офицер от ГДВС Пол Русо, герой от тайната кампания срещу „Пряко действие“, е бил ранен в атентата над Националния антитерористичен център. Но защо Русо е бил там? От ГДВС твърдяха, че бил част от рутинните мерки за сигурност около посещението на френския президент във Вашингтон. „Монд“ обаче любезно не се съгласяваше. Русо, пишеше вестникът, беше шеф на нещо, наречено група „Алфа“ — суперсекретен антитерористичен отдел, известен с измами и мръсни номера. Вътрешният министър отрече съществуването на група „Алфа“, същото направи и шефът на ГДВС. Никой във Франция не им повярва.

А и на този етап на кого ли му пукаше, поне в Америка, където кървавото отмъщение бе пръв закон в тази област. Президентът незабавно нареди масивни въздушни атаки срещу всички известни цели на ИДИЛ в Сирия, Ирак и Либия, макар че си направи труда да увери ислямския свят, че Америка не воюва с него. Той отхвърли и призивите за широкомащабна сухопътна инвазия в халифата. Американският отговор, каза президентът, ще бъде ограничен до въздушни удари и специални операции за избиване и залавяне на висшите лидери на ИДИЛ — като човека, все още неидентифициран, който бе планирал и изпълнил атаката. Критиците на президента бяха бесни. ИДИЛ също, защото те най-много от всичко желаеха последна апокалиптична битка с армиите на Рим на място, наречено Дабик. Президентът не се подведе по тази провокация на ИДИЛ. Той бе избран, за да сложи край на нескончаемите войни в Близкия изток, а не за да започва нова. Този път Америка нямаше да реагира прекомерно. Тя щеше да преживее нападението над Вашингтон, каза той, и да излезе още по-силна от него.

Сред първите цели на въздушните нападения на Щатите беше жилищен блок край парка „Ал Рашид“ в Рака и голяма къща с много стаи и вътрешни дворове западно от Мосул. У дома обаче американските медии се бяха съсредоточили върху много по-различна къща — дървена постройка във форма на буквата А край град Хюм, Вирджиния. Тя бе взета под наем от куха фирма със седалище в Северна Вирджиния, собственост на египетски гражданин на име Касам ел Бана. Същият този Касам беше открит в малкото езеро в имота на предната седалка на своята киа, прострелян четири пъти от близко разстояние. Още пет трупа бяха намерени вътре в къщата — на четирима бойци на ИДИЛ в черни тактически униформи и на жена, която по-късно щеше да бъде идентифицирана като Мегън Тейлър, наскоро приела исляма, родом от Валпарайсо, Индиана. ФБР заключи, че и петимата са простреляни с куршуми 5,56x45 мм от две бойни пушки AR-15 . По-късно с балистичен анализ щеше да се установи, че същите тези пушки AR-15 са били използвани при атаката в „Кафе Милано“ в Джорджтаун. Но кой точно бе стрелял? Директорът на ФБР каза, че не знае отговора. Никой не му повярва.

Скоро след откритието в провинциална Вирджиния ФБР задържа за разпит Амина ел Бана, съпругата на мъжа, намерен в езерото. И точно тук историята придоби интригуващ обрат. Веднага след освобождаването ѝ г-жа Ел Бана нае адвокат от организация, защитаваща човешките права, с добре известни връзки с „Мюсюлманско братство“. Не след дълго последва пресконференция, проведена на моравата на малката къщичка на семейство Ел Бана в Арлингтън. Г-жа Ел Бана говори на арабски, а адвокатът ѝ играеше ролята на преводач. Тя отрече, че съпругът ѝ е бил член на ИДИЛ или е изиграл някаква роля в нападението над Вашингтон. Освен това заяви, че в нощта на атаката двама мъже са влезли с взлом в къщата ѝ и брутално са я разпитвали. Описа единия като висок и слаб. Другият бил със среден ръст и нормално телосложение, посребрени слепоочия и най-зелените очи, които някога била виждала. И двамата очевидно били израелци. Твърдеше, че я заплашили да убият нея и сина ѝ — за когото не спомена, че е кръстен на Мохамед Ата, — ако не им даде паролата за компютрите на съпруга ѝ. След като свалили съдържанието им, те бързо си тръгнали. Жената признаваше, че не докладвала за инцидента на полицията. Казваше, че била изплашена, защото била мюсюлманка.