Даниъл Силва - Черната вдовица

ИДИЛ нямаха равни, когато ставаше въпрос за качеството на продукцията. Наредиха на Натали да гледа право в обектива, ала тя отказа — дори след като мъжът от Йемен я удари силно през лицето. Гледаше право напред, към прозореца над дясното рамо на жената, и се опитваше да мисли за нещо друго, каквото и да е, само не за стоманеното острие на ловния нож в дясната ръка на йеменеца.

Той застана точно зад нея, а другите трима се подредиха вдясно от него, и прочете подготвена декларация — първо на арабски, а след това и на език, който след известно време Натали разпозна като развален английски. Нямаше значение: медийните екипи на ИДИЛ със сигурност щяха да добавят субтитри. Натали се опита да не слуша, като се съсредоточи върху прозореца. Тъй като отвън беше тъмно, стъклото приличаше на огледало. Тя виждаше в него сцената на своята екзекуция по същия начин, както изглеждаше в обектива на камерата: безпомощна жена, паднала на колене, трима маскирани, стиснали автоматични пушки, мъж с нож, който говори на непознат език. Ала в прозореца ѝ се привиждаше и нещо друго, което не беше толкова ясно като нейното отражение и четиримата убийци. Беше лице. Натали веднага разбра, че е на Михаил. Помисли си, че това бе странно. От всички лица, които можеше да изрови от паметта си в миговете преди смъртта, неговото беше най-малко очакваното.

Йеменецът повиши глас, когато завършваше декларацията. Натали погледна за последен път отражението в прозореца и лицето на мъжа, когото може и да бе обичала. Гледаш ли? — помисли си тя. — Какво чакаш?

Натали долови ненадейно настъпилата тишина. Не можеше да каже дали бе траяла секунда, или часове… След това йеменецът я сграбчи като диво животно и тя падна настрани. Когато ръката му стисна гърлото ѝ, тя се приготви за болката от острието на ножа. Отпусни се — каза си. Щеше да боли по-малко, ако мускулите и сухожилията ѝ не бяха стегнати.

И тогава се чу силно пукане, което тя погрешно помисли, че идва от счупването на собствения ѝ врат. Йеменецът се свлече до нея. След това паднаха и другите трима джихадисти един по един — като мишени на стрелбище. Жената се строполи последна. Бе простреляна в главата и се срина, сякаш земята под нея се разтвори. Камерата се изплъзна от ръката ѝ и тупна на пода. Обективът милостиво се извърна от лицето на Натали. „Тя е красива“, помисли си Габриел, докато развързваше ръцете ѝ. Дори когато пищеше.

Обвиненията започнаха още преди да изгрее слънцето. Едните виняха президента за бедствието, сполетяло Америка, други виняха предшественика му. Това бе единственото нещо, в което Вашингтон бе добър тези дни — взаимни обвинения и нападки. А някога, по време на най-мрачните дни на Студената война, американската външна политика се характеризираше с консенсус и твърдост. Сега двете страни не можеха да се споразумеят кого да наричат враг, камо ли как да се борят с него. При това положение не беше никак чудно, че нападението на американската столица се превърна в още един повод за партийни боричкания.

Междувременно брояха мъртвите в Националния антитерористичен център, Мемориала на Линкълн, Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“, пристанището, ресторантите по Ем Стрийт и в „Кафе Милано“. Сто и шестнайсет в НАЦ и кабинета на директора на националното разузнаване, 28 в Мемориала на Линкълн, 312 в „Кенеди Сентър“, 147 на пристанището, 62 по Ем Стрийт и 49 в „Кафе Милано“. Сред убитите в прочутото заведение на Джорджтаун бяха и четирима стрелци на ИДИЛ. Всички те бяха застреляни. Но непосредствено след събитията имаше объркване кой точно бе стрелял. Градската полиция заяви, че е ФБР. ФБР каза, че е била градската полиция.

Атентаторът самоубиец бе идентифициран като жена, между 25 и 30 години, руса. Скоро щеше да бъде установено, че е долетяла от Париж в Ню Йорк с френски паспорт и прекарала една нощ в „Кий Бридж Мариот“ в Арлингтън. Стаята ѝ била регистрирана на името на д-р Лейла Хадауи, също френска гражданка. Френското правителство беше принудено да признае, че атентаторката самоубийца, която според френския си паспорт бе Асма Думаз, всъщност е Сафия Бурихан, атакувала Центъра „Вайнберг“ в Париж. Но как най-търсената жена в света, джихадистка икона, бе успяла да се промъкне обратно във Франция, да се качи на международен полет и да влезе в Съединените щати? И двете политически партии в Капитолия поискаха оставката на секретаря по вътрешна сигурност, както и на комисаря на митниците и граничната охрана. Взаимни нападки и обвинения: любимото забавление на Вашингтон.