Даниъл Силва - Черната вдовица

— По-бързо, Михаил. Трябва да караш по-бързо.

Тя щеше да бъде изправена на съд, но това не се налагаше, защото с натискането на бутона на детонатора бе признала вината си. Оставаше само да направи самопризнания, които щяха да бъдат записани и разпространени на многобройните пропагандни платформи на ИДИЛ, както и екзекуцията, която щеше да бъде обезглавяване. Всичко можеше да свърши много бързо, ако не беше Саладин. Краткото забавяне обаче по никакъв начин не бе акт на милост. Саладин още си беше шпионин по душа. А шпионинът най-много копнее не за кръв, а за информация.

Успехът на атентатите във Вашингтон и предстоящата неизбежна гибел на Натали развързаха езика му. Той призна, че наистина е служил в иракското разузнаване по времето на Садам Хюсеин. Твърдеше, че основното му задължение е било да осигурява материална и логистична подкрепа на палестинските терористични групи, особено на онези, които напълно отричаха правото на съществуване на еврейска държава в Близкия изток. По време на Втората интифада той се грижел за плащането на солидни обезщетения на семействата на палестинските атентатори самоубийци. Абу Нидал, хвалеше се той, бил най-добрият му приятел. И всъщност точно Абу Нидал, най-злият от всички така наречени терористи отрицатели, бил дал кодовото име на Саладин.

Работата му изисквала да стане познавач на израелското тайно разузнаване. У него се появило завистливо възхищение към Службата и Ари Шамрон, големия шпионин, който я ръководел почти трийсет години с известни прекъсвания. Започнал да се възхищава и на постиженията на прочутото протеже на Шамрон, легендарния убиец и агент на име Габриел Алон.

— И представи си моята изненада — призна той на Натали — да го видя да се разхожда из фоайето на хотел „Четири сезона“ във Вашингтон. А после да чуя и ти да произнасяш името му.

След като завърши с въвеждащите забележки, започна да разпитва Натали за всички детайли на операцията: за живота ѝ преди присъединяването към израелското разузнаване, за вербуването ѝ, за въвеждането ѝ на терен. Знаейки, че скоро я грози обезглавяване, Натали нямаше причина да му помага, освен ако не искаше да забави неизбежната си смърт. Това бе достатъчен мотив, защото тя беше наясно, че изчезването ѝ нямаше да остане незабелязано. Саладин, със своето любопитство на шпионин, ѝ бе дал възможност да спре часовника. Той първо я попита за истинското ѝ име. Тя се съпротивлява няколко безценни минути, докато мъжът гневно се закани да я накълца със същия нож, с който щеше да отреже главата ѝ.

— Амит — каза тя накрая. — Казвам се Амит.

— Амит коя?

— Меридор.

— Откъде си?

— От Яфа.

— Как се научи да говориш арабски толкова добре?

— В Яфа има много араби.

— А френският?

— Живях в Париж няколко години като дете.

— Защо?

— Родителите ми работеха за Външното министерство.

— Лекар ли си?

— И то много добър.

— Кой те вербува?

— Никой. Аз сама кандидатствах за работа в Службата.

— Защо?

— Исках да служа на страната си.

— Това ли е първото ти участие в акция?

— Не, разбира се.

— Французите участват ли?

— Никога не работим с други служби. Предпочитаме да се справяме сами.

— Синьо и бяло? — попита Саладин, използвайки девиза на израелската военна и разузнавателна машина.

— Да — кимна бавно Натали. — Синьо и бяло.

Въпреки пропитата с напрежение ситуация, Саладин настояваше тя да бъде надлежно забулена по време на разпита. В къщата нямаше абая, затова я покриха с чаршаф, взет от едно от леглата. Само можеше да си представи как изглежда — комична фигура, покрита с бял плат, но пък той ѝ даваше преимуществото на личното пространство. Тя лъжеше с пълната увереност, че Саладин не можеше да види издайнически сигнали за измама в очите ѝ. Успя да се представи пред него и като вътрешно спокойна, дори в мир със себе си, когато всъщност мислеше само за болката, която щеше да изпита, когато изсвисти острието…

След като зрението ѝ бе отнето, слухът ѝ се изостри. Тя успяваше да проследи затруднените движения на Саладин из стаята и да локализира четиримата въоръжени терористи на ИДИЛ. А високо над къщата чуваше бавните, лениви обиколки на едномоторен самолет. Усещаше, че и Саладин го чува. Той млъкна за миг, докато самолетът се отдалечи, и след това продължи разпита:

— Как успя да се преобразиш така убедително в палестинка?

— Минах специално обучение.