Даниъл Силва - Черната вдовица

Твърденията на г-жа Ел Бана можеха и да минат незабелязано, ако не бе описанието на единия от мъжете, които били влизали в къщата ѝ — среден на ръст, с нормално телосложение, посребрени слепоочия и яркозелени очи. Бивши обитатели на тайния свят го разпознаха като прочутия израелски разузнавач Габриел Алон, даже някои го заявиха по телевизията. Те обаче бързо отбелязаха, че Алон нямало как да е влизал в къщата на г-жа Ел Бана, тъй като бе убит в атентат на лондонския Бромптън Роуд преди почти година. Или не беше? Посланикът на Израел във Вашингтон, без да иска, размъти водата, когато отказа да заяви категорично, че Габриел Алон наистина не е между живите.

— Какво искате да ви кажа? — сопна се той по време на интервю. — Да потвърдя, че е още мъртъв? — След това посланикът се скри зад традиционната израелска политика да отказва коментари по въпроси, свързани с разузнаването, и помоли журналиста да смени темата. И така започна бавното възкресение на една легенда.

Бързо се появиха съобщения в пресата — със съмнителен произход и достоверност, че Алон бил забелязан във Вашингтон. Видели го да влиза и излиза от голяма къща във федерален стил на Ен Стрийт, или поне така твърдеше съсед. Пил кафе в сладкарница на Уисконсин Авеню, според една жена, която седяла на съседната маса. Дори бил засечен да вечеря в „Четири сезона“ на Ем Стрийт, сякаш великият Габриел Алон — с безкрайния му списък смъртни врагове — някога би си помислил да се храни на публично място. Имаше и информации, че също като Пол Русо, и той бил в Националния антитерористичен център по време на атентата. Израелският посланик, на когото никога не бе липсвало дар слово, не отговаряше на обаждания и съобщения, мълчеше и говорителката му. Никой не си направи труда да поиска коментар от НАЦ. Неговото пресаташе бе загинало при избухването на бомбата, както и директорът му. На практика вече нямаше НАЦ.

И тук всичко щеше да потъне в забрава, ако не беше една предприемчива репортерка от „Уошингтън Поуст“. Години по-рано, малко след 11 септември, тя бе разкрила съществуването на много тайни центрове за задържане на ЦРУ — така наречените черни площадки, — където терористи от Ал Кайда бяха подлагани на жестоки разпити. Сега тя потърси отговори на много висящи въпроси около нападението над Вашингтон. Коя бе д-р Лейла Хадауи? Кой бе убил четиримата терористи в „Кафе Милано“ и петимата им събратя в къщата в Хюм? И защо мъртвец, истинска легенда, е бил в НАЦ, когато петстотинкилограмова бомба, качена в камион, го бе изравнила със земята?

Статията на репортерката се появи точно една седмица след атаката. В нея се твърдеше, че д-р Лейла Хадауи е всъщност агентка на израелското разузнаване, която е проникнала в мрежата на мистериозен гений на терора с име Саладин. Той бил във Вашингтон по време на нападението, но успял да избяга. Предполагаше се, че се бе върнал в халифата и се криеше от въздушните бомбардировки на американците и коалицията. Пишеше още, че Габриел Алон също се укрива и е напълно жив и здрав. Помолен за коментар, израелският премиер само се усмихна хладно. След това мистериозно заяви, че скоро ще има какво повече да каже по въпроса. Много скоро.

В стария централен йерусалимски квартал Нахлаот от известно време имаше съмнения за обстоятелствата около смъртта на Алон, особено на зелената улица „Наркис“, където се знаеше, че е живял в кооперация от варовик с буен евкалипт в предната градина. Вечерта, когато статията се появи на уебсайта на „Поуст“, той и семейството му бяха видени да вечерят във „Фокача“ на улица „Раби Акива“ — или поне така твърдеше една двойка, която била настанена на съседната маса. Те казаха, че Алон бил поръчал пилешки дробчета и картофено пюре, а съпругата му, италианка по рождение, предпочела паста. Децата, които били почти на годинка, показали образцово поведение. Майката и бащата изглеждали спокойни и щастливи, макар че бодигардовете им били очевидно с изопнати нерви. Целият град беше в подобно състояние. По-рано същия следобед край Дамаската порта трима евреи бяха убити с нож. Убиецът, млад палестинец от Източен Йерусалим, беше прострелян няколко пъти от полицията. Той бе умрял в спешното отделение на Медицински център „Хадаса“ след героични усилия за спасяването на живота му.

На следващия следобед Алон бе видян да обядва със стар приятел, прочутия професор по библейска археология Ели Лавон, в кафене до мол „Мамила“. А в четири часа бе забелязан на летище „Бен Гурион“, където посрещна дневния полет на „Ер Франс“ от Париж. Подписаха се документи и голяма плоска правоъгълна дървена кутия бе поставена внимателно на задната седалка на личния му брониран джип. В касетката бе заплащането за недовършена работа: „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“, масло върху платно, от Винсент ван Гог. Час по-късно, след шеметно пътуване по магистралата към Йерусалим, платното бе сложено върху статив в лабораторията за консервация в Израелския музей.