Даниъл Силва - Черната вдовица

Мъжът беше под средния ръст — около метър и седемдесет, не повече — с крехко телосложение. Имаше високо чело и тясна брадичка, широки изразени скули и дълъг костелив нос, който изглеждаше като издялан от дърво. Тъмната му коса бе късо подстригана и прошарена на слепоочията, очите му бяха обагрени в неестествен нюанс на зеленото. Възрастта му бе една от най-строго пазените тайни в Израел. Неотдавна, когато некрологът му се появи във всички вестници по света, не беше публикувана нито една достоверна година на раждане. Новината за неговата смърт бе част от сложна операция, целяща да измами враговете му от Москва и Техеран. Те повярваха, че историята е истинска, и тази заблуда позволи на реставратора да им отмъсти. Скоро след завръщането му в Йерусалим съпругата му роди близнаци: момиче, кръстено Ирене — на майка му, и момче на име Рафаел. Сега майката, дъщерята и синът бяха трима от най-зорко пазените хора в Израел. Както и самият реставратор. Той идваше и си отиваше в брониран американски джип, придружаван от бодигард, двайсет и пет годишен убиец с кафяви очи. Младият мъж седеше пред вратата на лабораторията през цялото време, докато той бе вътре.

Появата му в музея в една мрачна и дъждовна сряда през декември, няколко дни след раждането на децата му, предизвика шок и дълбоко облекчение у останалите реставратори. Те бяха предупредени, че той не обича да го гледат, докато работи. Ала въпреки това редовно надничаха в неговата скрита зад завесата пещера, за да зърнат картината със собствените си очи. В интерес на истината той не можеше да ги вини. „Рождество със свети Франциск и свети Лаврентий“ на Караваджо беше може би най-известното изчезнало произведение на изкуството. То бе откраднато от църквата „Сан Лоренцо“ в Палермо през октомври 1969 г., а сега формално се водеше собственост на Ватикана. Светият престол разумно бе решил да премълчи новината за връщането на картината до завършването на реставрацията ѝ. Както ставаше често със съобщенията на Ватикана, официалната версия щеше напълно да се размине с истината. В нея нямаше да се спомене фактът, че легендарен израелски разузнавач на име Габриел Алон е намерил изчезналата картина, окачена в църква в северния италиански град Бриено. Нито че на същия легендарен разузнавач е поверена задачата за нейната реставрация.

През дългата си кариера той бе извършил няколко необичайни реставрации — веднъж например възстанови портрет на Рембранд, който бе прострелян с куршум. Но картината на Караваджо върху стативите на Габриел бе със сигурност най-повреденото платно, което някога бе виждал. Малко се знаеше за дългия ѝ път от „Сан Лоренцо“ до църквата, където той я бе намерил. Историите обаче бяха безбройни. Била дадена на мафиотски бос като награда и я изваждали единствено за важни срещи на неговите главорези. Била изядена от плъхове, повредена от наводнение, горяла в пожар. Габриел беше сигурен само в едно: макар и сериозни, повредите по картината не бяха фатални. Но Ефраим Коен, шефът на отдела за реставрация в музея, не беше толкова сигурен. След като видя платното за пръв път, той посъветва Габриел да му даде последно причастие и да го върне на Ватикана в същия дървен ковчег, в който бе пристигнало.

— Имай малко вяра — каза му Габриел.

— Не — отвърна Коен. — Нямам толкова талант.

Коен, също както и останалите от екипа, бе чул историите за пропуснатия краен срок, за неплатените възнаграждения, за закъснялото откриване на църквата. Бързината на охлюв, с която Габриел работеше, беше легендарна, почти колкото подвизите му на тихия фронт из Европа и Близкия изток. Но скоро откриха, че мудността му е нарочна, а не инстинктивна. Една вечер, докато оправяше със замах повреденото лице на свети Франциск, той обясни на Коен, че изкуството на реставрацията е като правенето на любов. Най-добре било всичко да се върши бавно и с педантично внимание към всеки детайл, с периодични прекъсвания за почивка и освежаване. Но ако творецът и неговият обект се познават добре, реставрацията може да се прави с необичайна бързина, постигайки общо взето същия резултат.

— С Караваджо сте стари приятели, така ли? — попита Коен.

— Сътрудничили сме си в миналото.

— Значи, слуховете са верни?

Габриел рисуваше с дясната си ръка. Премести четката в лявата и продължи да работи със същата сръчност.

— Какви слухове? — попита той след малко.

— Говори се, че ти си реставрирал „Полагането на Христос в гроба“ по поръчка на Ватиканските музеи преди няколко години.