Даниъл Силва - Черната вдовица

До избухването на бомбата хондата вече спираше пред главния вход на Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“. От нея слезе мъж, който влезе в Залата на щатите. Неговото палто бе същото като на мъжа, атакувал Мемориала на Линкълн, но той не носеше раница; бомбата беше прикрепена към тялото му. Той мина покрай центъра за посетители към главния офис, където взриви устройството. Тогава от хондата изскочиха още трима мъже, включително и шофьорът. Всички бяха въоръжени с бойни полуавтоматични пушки AR-15 . Те избиха ранените и умиращите в Залата на щатите и след това се придвижиха методично от театър „Айзенхауер“ към Операта и после към Концертната зала, като застрелваха когото срещнеха. Щяха да загинат общо триста души.

Докато пристигнат първите части на градската полиция, тримата оцелели терористи бяха пресекли пеш Рок Крийк Паркуей и влизаха във вашингтонското пристанище. Там те се придвижваха от ресторант на ресторант и убиваха безмилостно. „Фиола Маре“, „Никс Ривърсайд Грил“, „Секвоя“: всичките бяха засипани от куршуми. Те отново не срещнаха съпротива от градската полиция: американците, изглежда, бяха сварени неподготвени. Или може би, мислеше си ръководителят на атакуващата клетка, Саладин ги бе измамил. Тримата мъже презаредиха оръжията си и поеха към сърцето на Джорджтаун в търсене на нови жертви.

Точно в този хаос две жени — една тъмнокоса и една руса: обекти едно и две, както бяха познати — влязоха в задния паркинг на „Кий Бридж Мариот“. Там чакаше втора кола под наем — „Тойота Корола“. Много по-късно щеше да се установи, че колата е оставена по-рано същия ден от мъжа, който бе доставил самоубийствените жилетки в „Тайсънс Корнър Сентър“.

Обикновено обект едно, израелската агентка, шофираше, но този път обект две, французойката, седна зад волана. Тя излезе от паркинга и мина с пълна скорост покрай малката кабина на служителя, като счупи бариерата и пое към изхода към шосе „Лий“. Екипите на спецчастите, разположени на паркинга, не приложиха смъртоносна сила срещу французойката, защото не бяха получили разрешение от президента или директора на ФБР. Дори екипите за наблюдение на ФБР останаха като вкаменени за секунди, понеже не получаваха напътствия от НАЦ. Миг по-рано те бяха чули по радиостанцията нещо, което им прозвуча като експлозия. А сега от НАЦ идваше само тишина.

От изхода на хотела към шосе „Лий“ се завиваше само надясно. Французойката обаче пое наляво. Тя избегна идващите насреща коли, като влезе наляво по Норт Лин Стрийт, и след няколко секунди препускаше през Кий Бридж към Джорджтаун. Екипите под прикритие на специалните части и наблюдението на ФБР нямаха друг избор, освен да повторят безразсъдните действия на французойката. Две коли излязоха от изхода към шосе „Лий“, още две по Норт Форт Майър Драйв. Когато стигнаха до Кий Бридж, королата вече завиваше по Ем Стрийт. Тя нямаше проследяващо устройство и вътрешни микрофони. От височината на моста екипите на ФБР видяха към Джорджтаун да проблясват червени и сини светкавици.

Габриел бавно и болезнено отвори очи. Беше загубил съзнание, но не знаеше за колко време — няколко секунди, няколко минути, час или повече. Нямаше представа и за позицията на тялото си. Бе потопен в море от отломки, това го знаеше, но не можеше да разбере дали бе по корем, или по гръб, изправен или с главата надолу. Не усещаше необичайно напрежение в главата, което прие за добър знак, макар да се боеше, че си е загубил слуха. Последният звук, който си спомняше, беше ревът на детонацията и свистенето на вакуумния ефект. Свръхзвуковата взривна вълна сякаш бе смазала вътрешните му органи. Болеше го цялото тяло — белите дробове, сърцето, черният дроб, всичко .

Бутна с ръце и отломките се поддадоха. През гъстия прах той съзря оголения стоманен скелет на сградата и няколко висящи интернет кабела и електропровода. Отгоре валяха искри като от бенгалски огън, а през дупка в тавана видя опашката на Голямата мечка. Студеният ноемврийски вятър го смрази. Едно шарено птиче кацна на ръка разстояние от него и го огледа безпристрастно, след това отлетя.

Габриел отмахна още отломки, премигна и опита да се изправи, ала само приседна. Една от извитите маси бе паднала върху краката му. До него лежеше неподвижно жена, посипана с прах. Лицето ѝ бе недокоснато, с изключение на малки порезни рани от хвърчащи стъкла. Изцъклените ѝ очи бяха отворени, вперени в далечината. Габриел я разпозна — беше анализатор, бе работила близо до него. Казваше се Джил или може би Джен? Работата ѝ бе да преглежда информацията за кацащи полети за потенциални лоши играчи. Беше умна млада жена, наскоро завършила колеж, вероятно от безопасно градче някъде в Юта или Айова. Беше дошла във Вашингтон, за да помага за опазването на страната си, помисли си Габриел, а сега бе мъртва.