Джон Вердън - Не заспивай

Подуши прах, мухъл и лека миризма на нещо разложено. Намери ключ за лампа и го натисна. В горната част на стълбата светна слаба крушка в порцеланова фасонка.

Горе имаше друга врата.

Беше леко открехната.

— Има ли някой там? — извика силно Гърни.

Може да беше плод на въображението му, но му се стори, че зад вратата стана още по-тихо.

Той отново извика със заповедния полицейски тон, който бе дълбоко запечатан в мозъка му:

— Ако има някой там, обади се и кажи как се казваш.

Никой не отговори.

Той бутна вратата с крак.

Миризмата на влага се засили. Слабата крушка осветяваше много малко от таванското помещение. Гърни опипа стената, докато намери ключ. Крушката, която светна, висеше от масивна греда високо под скосения таван. Помещението приличаше на голям склад. Виждаха се няколко големи ъглести предмета, опаковани с плат, вероятно неизползвани мебели. Под една греда, лъщяща от влага, бе поставена кофа за събиране на вода. Въздухът бе студен и влажен.

Гърни спря, за да се ориентира. Опита се да си представи как разположението в таванското помещение отговаря на стаите от долния етаж. Имаше добро чувство за пространствена ориентация и беше уверен, че скоро ще открие участъка, разположен над банята на апартамента му.

След като прецени ъглите и разстоянията, предпазливо се насочи към една врата в другия край на голямото складово помещение.

Както предишната, тази също бе леко открехната. Повърхността ѝ беше покрита с дебел слой прах, но дръжката бе чиста.

— Има ли някой?

Тишината от другата страна бе толкова абсолютна, че го побиха тръпки — и лекото скърцане на пантите, когато отвори вратата, засили това чувство.

Гърни посегна през отвора и опипа за електрически ключ, но не намери. Чу обаче нещо, което го накара да застине. Съвсем тих шум. Шума от леко издишане.

Гърни бързо влезе в тъмната стая и се дръпна няколко метра встрани покрай вътрешната стена. Клекна и подпря коляно в пода, извади пистолета от глезенния кобур и смъкна предпазителя.

Докато се взираше безрезултатно в непрогледния мрак, чу второ издишане, този път не толкова близо.

Гърни остана напълно неподвижно и изчака.

Мярна съвсем леко раздвижване, почти незабележимо. После усети течение и чу тих шум от затваряне на врата на известно разстояние от него.

Бавно се изправи, като държеше пистолета насочен нагоре. Ослуша се още около минута, после тръгна предпазливо в посоката, откъдето бе чул шума.

Едва направи три-четири крачки, когато нещо докосна лицето му. Стреснат, той отскочи назад и инстинктивно вдигна свободната си ръка в защитна позиция.

След няколко секунди, когато разумът надделя над рефлекса, осъзна, че това, което бе докоснало лицето му, може би е точно ключът, който търсеше, но друг вид.

Протегна ръка и напипа връвчица.

Дръпна я леко. Високо на една греда светна бледа крушка. Тя привлече вниманието му нагоре и така забави с няколко секунди смразяващия ефект от онова, което го чакаше в сумрака на пода.

С блестящи бели зъби и втренчени жълти очи, с настръхнала груба сива козина и крака, свити за скок, пред Гърни стоеше голям вълк. Беше на по-малко от три метра — разстояние, което можеше да преодолее с един скок.

Все още втренчен в звяра и стиснал пистолета, Гърни осъзна, че вълкът не е сам.

Имаше още четири, разположени в широк полукръг около първия, всичките — озъбени и със зловещи очи, неподвижни, сякаш чакаха сигнал да нападнат.

Гърни бавно смъкна пистолета и се приготви за стрелба.

Така, прицелил се в главата на свирепото чудовище главатар на глутницата, опрял пръст в спусъка, той изведнъж разбра защо вълците стоят неподвижно.

Всички те бяха мъртви.

Мъртви, изкормени и препарирани.

Телата им бяха нагласени в смайващо правдоподобни нападателни пози.

Странно, но смъртта изобщо не намаляваше свирепия им вид.

Авторът на тази дивашка композиция определено беше майстор в това чудато изкуство. Но каква беше целта на композицията? За кого беше подредена?

Не бяха ли вълците защитени в тази част на света? Преди колко време бяха отстреляни? Кой ги беше убил? И защо се намираха тук, в хотела?

Вглъбен в тези въпроси, повдигнати от присъствието на тези… натъпкани с памук трупове… Гърни за момент забрави за какво се беше качил на тавана, но бързо си спомни, когато видя втора врата в другия край на помещението. Това явно бе вратата, чието отваряне и затваряне бе чул, преди да дръпне връвчицата на лампата.