Джон Вердън - Не заспивай

— Получих информация от Палм Бийч. Нали питаше дали Кристъфър Уензъл е имал оптимистични планове за бъдещето. Според Боби Бекър малко преди да тръгне за Вълчето езеро Уензъл е взел ново ауди на изплащане.

— Как Бекър обяснява този факт във връзка със самоубийството на Уензъл седмица по-късно?

— Бекър не е първият детектив, поел случая, затова всичко е информация от втора ръка. Изглежда, че първият разследващ е бил отстранен почти веднага. Затова никой там не е разсъждавал за противоречието между покупката и самоубийството.

— Някакво обяснение защо водещият детектив е бил отстранен от разследването?

— Казали му, че случаят е важен за националната сигурност. И точка.

— Значи имаме повторение.

— Хора с оптимистични планове за бъдещето, които умират?

— И това, че местните детективи са отстранени от разследването. Бекър каза ли още нещо?

— Нещо много важно. Ти питаше дали и някой друг освен Пардоза е получил странно телефонно обаждане, преди да отиде във „Вълчето езеро“. Според Бекър от телефонната разпечатка на Уензъл се вижда, че е имал обаждане от телефон с предплатена карта една седмица преди да отиде там. Освен това обаждането му, за да направи резервация в хотела, е направено същия ден.

— Откъде знаем, че между двете обаждания има причинно-следствена връзка?

— Чакай да довърша. Получил е две обаждания от предплатения номер. Едното в деня, когато е направил резервацията, другото — в деня, когато си е прерязал вените. Мобилната клетка, от чийто район са направени двете обаждания, е тази на „Вълчето езеро“. Готов съм да се обзаложа, че и Балзак, и Пардоза са получили едни и същи обаждания от един и същи неподлежащ на засичане телефон.

Гърни замълча за няколко секунди.

— Не знам какво означава това съвпадение — измърмори след малко. — Изглежда, че някой в хотела — или поне в обхвата на частния ретранслатор — е убедил три от жертвите да дойдат и да се срещнат с Хамънд.

— Да. И после се е обадил на всеки от тях в деня на смъртта му.

— Това сигурно е обаждането, което Фентън нарича „постхипнотичен задействащ стимул“ — каквото и да означава това.

Докато говореше, Гърни крачеше напред-назад по коридора пред вратата на апартамента. Лампите на стената бяха изгасени и в полумрака червеният килим изглеждаше тъмен като засъхнала кръв.

— Тази връзка с телефонния разговор може да е важна, Джак, но трябва да помисля малко. Нека да ти кажа какво научих от майката на Скот Фалън.

— Съгласи ли се да говори с теб?

— Да. Изглежда доста завеяна, но ми каза някои факти и потвърди някои предположения. Синът ѝ е бил гей, постоянно подложен на тормоз и уплашен. Обаче слушай голямата новина. Имало едно момче, от което синът ѝ особено много се страхувал. Казвал се Балзак.

— Мамка му!

— Тъй че сега знаем, че поне две от жертвите са били в „Брайтуотър“ по едно и също време. Стивън Пардоза и Лио Балзак.

— Ако двамата са били там, обзалагам се, че и другите двама са били. Може това да е връзката, която търсим. И хомофобската връзка също излиза.

— Така е. И нещата започват да изглеждат все по-грозни.

— Приемаме ли, че четиримата може да стоят зад изчезването на Скот Фалън?

— Валидна хипотеза.

— За да изясним нещата, можем ли да приемем, че изчезването в този случай означава смърт — въпреки че трупът на момчето не е намерен?

Въпросът напомни на Гърни нервната криза на Мадлин в банята — травмиращото видение на друго тяло, което никой не е успял да открие.

Хардуик се покашля.

— Там ли си още?

— Да.

— Като казваме, че Скот Фалън е изчезнал, това означава, че е бил убит, нали?

— Това е най-вероятният сценарий.

— Ти добре ли си, шампионе? Звучиш умърлушено.

Докато Гърни се колебаеше дали да сподели за случката с Мадлин, мислите му бяха прекъснати от шум на тавана.

Едва доловимо скърцане.

— Извинявай, Джак, трябва да прекъсваме. Ще ти се обадя, щом мога.

Затвори и тръгна да търси задно стълбище или друг вход към таванското помещение. Мина покрай осем раздалечени една от друга врати, вероятно за други стаи, по четири от всяка страна. Под последната от тях вдясно се виждаше ивица светлина, а отвътре се чуваше музика — нещо бароково.

Понеже в хотела нямаше други гости, това вероятно бе стаята на Норис Ландън.

В дъното коридорът завиваше надясно и задънваше. Това мрачно продължение завършваше с метална врата като на килер.

За изненада на Гърни вратата беше отключена. Той я отвори и видя тясно стълбище нагоре към тавана.