Джон Вердън - Не заспивай

— Споменахте семейния герб. Как изглежда?

— Вижте сам.

Стекъл насочи студения бял лъч към другия край на дългото помещение. Високо на стената от груби чамови дъски имаше триъгълен участък, ограден с тъмни греди. Там бе закачена плоскост с форма на щит. На нея имаше релеф на мъжки юмрук, вдигнат в символ на сила, непокорство или може би и двете. Отдолу бяха изписани три думи на латински:

Virtus. Perseverentia. Dominatus.

След като изрови от паметта си спомените от уроците по латински в гимназията, Гърни се замисли за момент над качествата, избрани за девиз на фамилията Гол:

Мъжественост. Решителност. Надмощие.

Обърна се към Стекъл:

— Интересен девиз.

— Щом така мислите.

— Тези идеали май не ви впечатляват?

— Това са само думи.

— И думите нямат голямо значение?

— Думите не означават нищо.

Гневният, непримирим тон изглежда се коренеше в някакво дълбоко, мрачно кътче на душата на Стекъл — място, което не беше препоръчително да изследваш, докато сте сами в тъмно таванско помещение.

— Каквото и да казват хората, човек има само себе си. — Отново погледна семейния герб на Гол високо на отсрещната стена. — Всичко друго са глупости.

— Като Елиман Гол, търсещ възхищение?

Стекъл кимна:

— Да търси възхищение е най-глупавото нещо, което човек може да направи.

Стекъл заведе Гърни по задното стълбище до врата, водеща в широк коридор.

— Оттук се отива до рецепцията. За да стигнете до вашия апартамент, трябва да минете по главното стълбище.

Гърни отговори с хладния тон, който Мадлин наричаше „ченгеджийски“ глас:

— Може да огледам тавана още веднъж, преди да се прибера в стаята. Да се успокоя заради стъпките, които чух.

— Не го ли направихте вече?

— Проблем ли е, ако пак огледам?

Стекъл се подвоуми.

— Аз лично нямам нищо против. Но има юридическа отговорност.

— Отговорност за какво?

— Проблеми с правилника на сградата. Това е район, забранен за външни лица. Може да има разклатени дъски. Голи жици. Лошо осветление. Не трябва да се качвате там.

— Не ми берете грижа. Вече за втори път казвате, че не е за външни лица. Ако си изкълча глезена, ще е мой проблем, защото не съм спазил правилника ви, а не ваш.

Стекъл направи кисела физиономия, но не каза нищо повече. Когато стигнаха до рецепцията, той влезе в офиса си и затвори вратата.

Гърни излезе навън.

Студеният вятър навяваше сняг под навеса. Гърни изтича до колата, извади от жабката мощния си диоден фенер „Маглайт“ и един по-малък и пак се върна в хотела тичешком.

За негова изненада Мадлин седеше на дивана пред камината, в която гореше малък огън. От таблета ѝ звучеше класическа китара. Тя носеше една от огромните бели хавлии на хотела и дебели вълнени чорапи. Косата ѝ беше малко пооправена. На масичката между дивана и камината имаше две чинии, покрити с алуминиево фолио.

Тя го погледна разтревожено:

— Къде беше?

— Изненадвам се, че си станала. Как си?

— Забравихме за Джейн и Ричард. Трябваше да отидем на вечеря у тях. Джейн се отби да провери дали всичко е наред. Донесе храна и запали огъня.

— Грижовната Джейн идва на помощ.

Гърни веднага съжали за ироничната си забележка.

— Жената се постара да ни помогне. — Мадлин видя фенерчетата в ръката му. — За какво са ти тези?

— В мазилката в банята има малка пукнатина. Искам да се уверя, че няма друго подслушвателно устройство.

На лицето ѝ се изписа скептицизъм, после — загриженост.

— Къде в банята?

— На тавана. Има пукнатина точно до плафона на лампата.

Очите ѝ се разшириха тревожно.

— Провери цялата баня! Трябва да има обяснение.

Гърни осъзна, че тя има предвид тялото на Колин във ваната. Знаеше обаче, че в сегашното си състояние на духа не би приела никое разумно обяснение, позоваващо се на въображението ѝ.

— Мади, защо не се махнем от това място?

Тя не каза нищо, само се втренчи в него.

Гърни настоя:

— Ако аз бях видял призрак, това щеше да е последното място, където бих искал да съм. Не е добре за теб. Защо не се приберем у дома?

— Не е вярно.

— Кое не е вярно?

— Не е вярно, че ще избягаш така, ако ти се случи подобно нещо.

Той пак пробва:

— Виж, възможно е да си представиш нещо, което всъщност…

— Видях тялото тук — прекъсна го тя. — Обяснението е тук. Гърни седна до нея на дивана. Втренчи се в двете покрити с алуминиево фолио чинии на масичката. Музиката на таблета достигна кресчендо. Той премести поглед върху огъня.