Джон Вердън - Не заспивай

За да прогони чувството си на безпомощност, той се опита да обмисли теорията на Хардуик, че Хамънд е убедил Уензъл, Балзак и Пардоза да дойдат в имението. Имаше сведения, че финансовото им положение се е подобрило около периода на посещението им, но изглеждаше твърде прибързано да се подозира, че Хамънд има пръст в това.

В тази връзка Гърни си спомни думите на Анджела Кастро в магазина за кукли, че прекомерната любезност на Табита вероятно се дължи на факта, че жената очаква да купят още една кукла. Тогава му се беше сторило логично, но не се замисли по-внимателно.

Сега взе телефона в банята, където силният фенер все още стоеше прав на ръба на ваната и осветяваше тавана. Гърни го изгаси и безшумно затвори вратата.

Набра номера на Анджела.

Когато тя вдигна, първото, което се чу, беше шум от телевизор — същата комбинация от говор, смях и аплодисменти, които бе чул като фон на първия им разговор. Запита се дали изобщо го е изключвала.

— Детектив Гърни?

Звучеше сънливо.

— Здравейте, Анджела. Извинявайте, ако съм ви събудил.

— Станало ли е нещо?

— Няма нищо ново. Още ли сте на същото място?

— Какво? А, да, на същото място.

— Когато се видяхме, споменахте, че Табита може би си мисли, че ще купим още една кукла „Барби“. Спомняте ли си?

— Разбира се.

— Защото Стиви ви е купил една?

— Да, нали ви казах.

— Питах се… колко плати за нея?

— Как бих могла да забравя? Осем хиляди долара. Без ДДС.

— За една кукла „Барби“?

— Оригинална кукла „Барби“. От първата година, когато са почнали да ги правят. В безупречно състояние и с оригинални дрехи.

— Това са много пари.

— Така и аз казах на Стиви. Обаче той знаеше, че винаги съм си мечтаела за такава кукла и просто трябва да я имам. Освен това каза, че можем да имаме още много хубави неща.

— Спомена ли откъде са парите?

— Каза да не се тревожа за това и че не ми трябва да знам.

— Както не е било необходимо да знаете за телефонния разговор, преди да замине за „Вълчето езеро“?

— Нещо такова.

— Не ви ли спомена нищо за източника на парите?

— Не. Но каза, че „Барби“ е само началото.

Прекъсна го силно тропане на вратата.

— Анджела, трябва да затварям, но скоро ще ви се обадя пак.

Когато излезе от банята, чукането се повтори, този път по-агресивно.

Гърни намести пистолета в задния си джоб така, че да може лесно да го извади, и отиде да отвори.

— Кой е?

— Полиция!

Позна гласа на Фентън и отвори вратата.

Едрият мъж с плоско лице приличаше на износено и намачкано копие на онзи Фентън, който го бе посетил само преди четирийсет и осем часа. Сакото му бе разкопчано и под него се виждаше ръкохватката на пистолет „Глок“ в раменен кобур. Погледна хладно Гърни.

— Трябва да поговорим.

— Искате ли да влезете?

— Не. Елате долу.

— Защо?

— Слезте с мен или ще ви арестувам още тук за възпрепятстване на правосъдието.

— Момент.

Гърни остави Фентън на вратата и влезе в спалнята. Мадлин лежеше с отворени очи.

— Мади, трябва да сляза долу.

— Чух. Внимавай.

Той се усмихна насила:

— Няма да се бавя.

Седнаха на предните седалки на очукан джип „Тойота Крузър“, спрян под навеса на хотела. Фаровете бяха запалени и пронизваха мрака във виелицата. Моторът работеше и парното бе включено.

Гърни предположи, че това е личният автомобил на Фентън, значи вероятно бе дошъл неофициално.

След кратко тягостно мълчание, през което време Фентън се взираше в снежинките пред светлината от фаровете, полицаят се обърна към Гърни:

— Телефонът у вас ли е?

— Да.

— Изключете го. Извадете батерията. И го поставете на таблото така, че да го виждам.

Гърни направи както му казаха. На бледата светлина от таблото видя лицето на Фентън, гневно стиснал зъби.

— Не разбирам. — Думите на полицая прозвучаха като обвинение. — Онзи ден толкова добре си приказвахме. Мисля, че ви обясних, че от присъствието ви тук няма полза. Даже доста вредите. Мисля, че бях пределно ясен.

Замълча, търсейки подходящи думи.

— Вашата намеса създава у заподозрения лъжливи надежди. Така удължавате в съзнанието му периода на илюзията, че има друг начин да се измъкне от проблема, освен да направи пълни и подробни самопризнания. Поддържането на тази илюзия нанася голяма вреда на разследването. Изключително голяма вреда. Може би не ви го обясних достатъчно ясно при последния ни разговор. Надявам се, че сега съм ясен.

— Много ясен.