Джон Вердън - Не заспивай

Гърни остана на дивана. Опита се да успокои препускащите си мисли. После си спомни, че действието често има успокояващ ефект, и реши да запали камината.

Точно когато се наведе над нея, от вратата на балкона се чу изтропване.

Първата му мисъл бе, че някоя птица се е блъснала в стъклото. Втората — че птиците не летят посред нощ в снежна буря.

Отиде при вратата и погледна през стъклото. Имаше тънък слой скреж и нищо не се виждаше. Гърни внимателно отвори вратата.

Видя някакъв предмет на балкона.

Излезе, за да го погледне.

Беше пакет с неправилна форма, около педя дълъг и три пръста в диаметър, непохватно увит с вестник и тиксо.

Гърни излезе до парапета на балкона и огледа навън, докъдето можеше да види по крайбрежния път.

Не видя никого и единственият звук беше от вятъра.

Взе пакета. Доколкото можеше да прецени, тежеше по-малко от половин килограм.

Взе го вътре и го постави на масичката. Бутна настрани двете покрити с фолио чинии и махна тиксото, с което бе омотан пакетът. По-голямата част от вестника се скъса заедно с тиксото.

Вътре имаше две устройства.

Гърни веднага разпозна микрокамерата с оптично влакно.

Другото устройство не му беше познато. Представляваше матовочерен предмет с размер на купчинка десетцентови монети. Отстрани имаше цифри — вероятно сериен номер. От единия край имаше осем много малки дупчици, а във всяка от тях — лъскаво изпъкнало стъкълце.

Някакви лещи? Никога не беше виждал толкова малки лещи. Но какво друго можеше да бъдат?

Едно обаче беше сигурно — съдейки по размера на двете устройва, очевидно те бяха предметите, монтирани и след това премахнати от кухината под дъските на таванското помещение, която бе огледал — точно над лампата в банята.

Изведнъж забеляза нещо, което не беше забелязал, докато оглеждаше устройствата.

Две думи, написани с нескопосани печатни букви от вътрешната страна на един от вестниците.

Изразните средства на посланието очевидно сочеха към Барлоу Тар.

Ако обаче пакетът беше изпратен от Тар, дали той се бе изложил на риск? И какво точно беше злото, от което за пореден път го предупреждаваше да се пази.

Ако пък не беше Тар, кой би искал Гърни да си помисли, че е бил той?

Тези въпроси го държаха буден до малките часове на нощта. После, малко преди зазоряване, пак се събуди. След като осъзна, че зацикля в същите голи предположения, необосновани с достатъчно факти, реши да стане, да се изкъпе и да се облече.

Отиде при вратата на балкона, за да види какво е времето. В светлия участък около лампите на хотела във въздуха блестяха ледени кристалчета. Термометърът, монтиран на парапета на балкона, бе наполовина заскрежен, но все пак се виждаше, че показва някъде около минус двайсет. Гърни се дръпна назад, за да се увери, че вижда правилно.

Когато се обръщаше да се прибира, нещо привлече вниманието му. Нещо на пътя, идващ от хребета към хотела.

Нещо проблесна.

Гърни напрегна очи в мрака и видя втори отблясък на няколко педи разстояние от първия. Двете светли петна се движеха в тандем, като фарове на кола, но по-малки и по-слаби.

Габарити, досети се Гърни.

Той остана да ги наблюдава, заслушан.

Светлините се приближиха. След малко дойдоха достатъчно близо, за да види, че са габарити на пикап.

Камиончето зави по крайбрежния път, бавно излезе от светлото петно около хотела и продължи към… към какво?

Хангара за лодки?

Някое от бунгалата?

Резиденцията на Гол?

Когато камиончето се скри от погледа му във виелицата, Гърни забеляза, че за бързото му изчезване допринесе и липсата на видими задни светлини.

Той влезе и затвори вратата.

Прекара следващия половин час на лаптопа, като прегледа няколко сайта за доставка на електронни разузнавателни средства или за тяхното засичане с надеждата да намери нещо, приличащо на странното малко тръбовидно устройство, което толкова го озадачаваше.

Откри една процъфтяваща индустрия. Стотици компании, много от които бяха сложили думата „шпионски“ в името си, предлагаха високотехнологично оборудване на приемливи цени. Продуктите попадаха в две основни категории. Устройства, позволяващи да наблюдаваш и записваш всичко, което някой прави или казва, почти на всяко възможно място. И устройства, предназначени да блокират работата на първата категория. Главното рекламно послание беше: „Шпионирай всички. Не позволявай никой да те шпионира.“