Джон Вердън - Не заспивай

Печеливша индустрия в един обхванат от параноя свят.

Не намери обаче нищо, което да прилича на малката черна играчка с осем микроскопични лещи — ако изобщо бяха това.

Отново огледа устройството. Не личеше да има начин да го отвори. Не усети топлина от батерии. Номерът от едната страна не му говореше нищо. Все пак това му даде идея да пробва нещо, колкото и малка да беше вероятността да получи резултат. Гърни въведе серийния номер в интернет търсачката.

Излезе един резултат, странен интернет адрес: www.alz2b3y4c5x.net.

Той отвори сайта и на екрана се появи празна страница с четири кутийки за въвеждане на данни, искащи настояща регистрация, предишна регистрация, настояща парола и предишна парола.

В известен смисъл това бе задънена улица. Но мерките за защита бяха красноречиви. Най-малкото, те повтаряха предупреждението на Робин Уиг. И предупреждението на Гилбърт Фентън. Да не говорим за думите, надраскани на вестника и изпратени с пакета.

Като се сети за Уиг, Гърни взе телефона си, направи снимки на устройството и ги изпрати на имейла ѝ заедно със серийния номер и адреса на сайта.

Отговорът дойде след по-малко от две минути: „Снимките са неясни. Сайтът е заключен. Изпрати предмета.“ Макар интересът ѝ да го зарадва, той не виждаше реалистичен начин да изпълни искането ѝ скоро.

— Кога си станал? — сепна го гласът на Мадлин.

Гърни се обърна и я видя до вратата на банята по фланелка и долнище на пижама.

— Може би преди около час.

— Трябва да сме у Хамънд в осем.

Тя влезе в банята и остави вратата отворена. Отиде до душкабината в далечния ъгъл, като заобиколи доста отдалеч ваната.

Все пак се престраши да ползва помещението и това беше добър знак.

Докато Мадлин се къпеше, Гърни се замисли за предстоящата закуска при Ричард и Джейн и как въпреки неохотата, с която отиваше у тях, можеше да използва това посещение. Имаше въпроси, които искаше да зададе, реакции, които да наблюдава. Можеше да спомене теорията, че четирите смъртни случая може да са част от отмъщение за отдавна случила се трагедия. Трагедия, свързана с изчезването на един хомосексуален тийнейджър. Интересно беше какво ще каже Ричард.

На заснежения път вятърът само частично бе заличил следите от малкия камион, който беше минал преди малко. Любопитството на Гърни се засили, когато видя, че следите завиват по посока на бунгалото на Ричард и обикалят отзад. Пикапът трябваше още да е там. Изкушаваше се да провери на момента, но се отказа, когато видя премръзналия вид на Мадлин.

Джейн, както обикновено, ги посрещна на входната врата с тревожна усмивка. След като закачиха якетата си, тя ги покани в просторния хол.

— Поръчах на готвача на хотела да приготви няколко неща за закуска: бъркани яйца, наденички, бекон, препечени филийки, мюсли, плодове. Той лично ги достави. Днес кухненският помощник и камериерката си останаха вкъщи в Беарстън, а и самият той си тръгва малко по-късно, преди времето съвсем да се е влошило. Помолих го да сервира всичко долу, в игралния салон, по настояване на вашия приятел.

— Моля?

— Казах, че ще проявиш разбиране, защото си разбран човек — каза познат глас.

Джак Хардуик, широко ухилен, се надигна от креслото пред камината.

— Всъщност — добави, като погледна красноречиво лампата с орнамент от кръвен камък, в която Гърни му бе казал, че има подслушвател — реших, че ще бъде по-приятно долу. По-близо до пещта. По-топло е.

— Ричард влезе да си вземе душ — намеси се Джейн. — Сега ще ида да проверя дали е готов.

Щом тя излезе от стаята, Хардуик каза, като понижи глас:

— След като и двамата сме тук, може би ще удвоим напредъка си.

— Не се ли притесняваш, че Фентън може да разбере, че си тук?

— Достатъчно съм се притеснявал за Фентън. Колкото по-скоро разкрием истината, толкова по-скоро ще потопим кораба му. И ако се опита да плува, ще се изпикая в муцуната му.

— Да, ако нашата истина е различна от неговата.

— Няма как да не е…

Джейн извика от една врата от другата страна на каменната камина:

— Ричард идва. Хайде да слизаме, преди закуската да изстине.

Щом тя се скри от поглед, Мадлин погледна Хардуик и каза с тих, спокоен глас:

— Ричард Хамънд не е извършил никакво престъпление.

Той се вгледа в лицето ѝ за момент.

— Изглеждаш бледа — отбеляза. — Добре ли си?

— Не, не съм добре. Изобщо не съм добре. Но това няма нищо общо с Ричард.

— Болна ли си?

— Може би.

Държанието ѝ явно озадачи Хардуик.