Джон Вердън - Не заспивай

— Разни неща. И тримата са мразили гейовете. Поне един от тримата е знаел, че сте хомосексуален — преди да се уговорите за сеанса. Възможно е и тримата да са имали тази информация, защото всички те са получили обаждане от един и същи номер, преди да дойдат тук.

Хамънд и Джейн се спогледаха озадачено. Тя изрече логичния въпрос:

— Защо такъв човек ще реши да дойде на терапия при Ричард?

— Има сведения, че финансовото състояние и на тримата рязко се е подобрило около времето, когато са дошли за терапията.

— Нима намеквате, че някой им е платил, за да се видят с мен? — смая се Хамънд.

Хардуик го изгледа изпитателно:

— Да предположим, че сте научили самоличността на тримата мръсници, които са пребили до смърт онова момче заради единственото прегрешение, че е гей. Да предположим, че не сте имали никакво съмнение във вината им. Но доказателството, по някаква техническа причина, не би могло да послужи в съда и затова сте били убеден, че ще се измъкнат от правосъдието. Какво бихте направили?

— Задавате го като уловка — тъжно отговори Хардуик. — Но всъщност е много мъчителен въпрос.

— И отговорът е…?

— Нищо. Не бих направил нищо. Бих искал да ги убия, но не бих могъл.

— Защо?

Синьозелените очи на Хамънд се напълниха със сълзи.

— Защото нямаше да имам смелостта да го направя — призна той.

Всички се умълчаха.

Хардуик кимна замислено, сякаш видя логика и вече имаше малко повече доверие на Хамънд, отколкото преди.

Гърни изпита същото усещане. Почувства, че Хамънд може би е невинен.

А ако не беше невинен, значи бе най-добрият лъжец на света.

Половин час по-късно, седнал в субаруто пред бунгалото с Мадлин и Хардуик, Гърни изрично подчерта необходимостта да бъдат обективни.

Хардуик бързо се съгласи:

— Останах с впечатление, че е честен с нас. Интуицията ти друго ли подсказва?

— Моята интуиция подсказва почти същото, което и твоята. Но мозъкът ми казва, че тя не трябва да бъде последна инстанция.

Гърни извади от жабката малкото цилиндрично устройство, което бе получил с пакета на балкона.

— Виждал ли си преди нещо такова?

Хардуик включи лампичката и разгледа устройството.

— Никога не съм виждал. Прати ли снимка на Уиг?

— Да. Обаче тя иска да види самото устройство.

Хардуик се намръщи:

— Да не би да предлагаш да ѝ го занеса лично?

— Само трябва да отскочиш до Олбани.

— Голяма разправия. — Хардуик прибра предмета в джоба си. — Осъзнаваш ли, че това противоречи на по-ранната ти молба да се навъртам наблизо?

— Да, това ме тревожи. Но като не знам какво е това чудо, още повече се притеснявам.

— Дано да не се окаже просто едно фенерче.

— Между другото, оня пикап зад бунгалото е твой, нали?

— На Ести Морено е. Моята голяма любов.

— Още ли живее с теб?

— Нима се съмняваш в способността ми да имам стабилна връзка?

— Да.

— Дадох ѝ списък на всички главни играчи, за които знаем. Ще се опита да намери всичко, което може, за тях. Всъщност тя е тази, която откри, че Стекъл е пласирал наркотици. Даде ми назаем пикапа си. Никак не ми се искаше да оставям понтиака вкъщи, но любимата ми кола е гола вода на сняг. А според прогнозата по тия краища в скоро време ще се изсипят тонове. Това ми напомня за Мо Блумбърг.

— Моля?

— Съвпадението във времето. Не трябва ли да се тревожим, че човекът от „Брайтуотър“, който вероятно знае повече, отколкото ни казва, точно сега е решил да напусне страната?

— Не ми беше хрумнало да се тревожа за това, но сега като споменаваш, вероятно ще започна.

— А какво ще кажеш за майката на починалото момче? Като търсим вероятен мотив, не е ли нейният най-силен от всички — да очисти мръсниците, които са убили сина и?

— От гледна точка чисто на мотива, предполагам, че не трябва да я изключваме от картинката. Проблемът е, че може да има мотив да убие тримата, които са били в „Брайтуотър“. Но защо ще убива Итън? И защо сега? Защо не преди тринайсет години?

— Този въпрос важи не само за Кимбърли Фалън, а и за всеки, който би могъл да реши да си отмъщава. Колкото повече си мисля за старата поговорка „Отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено“, толкова по-безсмислено от практическа гледна точка ми се струва да отлагаш такова нещо толкова дълго. Това прави теорията за отмъщението като мотив доста невероятна.

— Има логика, Джак. Но ако не е намесено отмъщение, какво значение има връзката с „Брайтуотър“?

— Да ме шибат, ако знам. В този случай има прекалено много въпроси. И сега ще ти подскажа още един. Как така описанието на съня на Итън, което е оформено като писмо, не е било изпратено?