Джон Вердън - Не заспивай

— Казваш, че имаме трима души, които са сънували кошмари и после са умрели, и един, който е записал нечий чужд кошмар и е умрял. Обаче още не виждам отговор на основния въпрос. Възможно ли е хипнотизатор — Ричард или друг — да е причинил кошмарите и самоубийствата на тези мъже?

— Интересно, че повдигаш въпроса точно сега. Преди малко изслушах едно съобщение от Ребека Холдънфийлд. Разказа ми за бивш агент на ЦРУ, който изнесъл данни за провеждащи се тайни изследвания в тази насока — очевидно с убеждението, че е възможно.

— Разбира се, официално всичко са отрекли, нали?

— Разбира се. Но ми се струва, че всички приказки за национални интереси около разследването може да са свързани с такава програма.

— Проблемът за мен е, че тези неща със смъртоносната хипноза и така нататък пак изкарват Хамънд виновен, а Фентън — прав. И както вече казах, това не е приемлив изход. Я изчакай секунда, шампионе. Ще оставя за малко телефона. Може би имам възможност да изпреваря тоя снегорин.

Когато Хардуик пак взе телефона половин минута по-късно, шумът от машината вече се отдалечаваше.

— Е, какво мислиш, че знаем реално, Шерлок?

— Ако извадим за момент Итън от уравнението, знаем, че тримата мъже, мразещи гейовете, са получили някакъв финансов стимул, за да посетят хипнотерапевт гей. Знаем също, че по-късно и тримата са започнали да сънуват кошмари и скоро след това са умрели. И знаем, че главният разследващ се е концентрирал върху Ричард Хамънд като организатор на всичко това.

— Решение, в което ние се съмняваме.

— Точно така.

— Добре — каза Хардуик, вече леко раздразнено. — И отново се връщаме на основния въпрос. Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой? Това е единственият въпрос, който има значение. Прав ли съм?

Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой?

Ако Хамънд не им е дал…

По дяволите!

За втори път тази сутрин дъхът на Гърни почти секна. Той гледаше право напред, но не виждаше нищо. Беше се фокусирал изцяло върху значението на това, което току-що каза Хардуик. Повтори си пак наум.

Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой?

— Ей, Шерлок, още ли си там?

Гърни се разсмя.

— Какво, по дяволите, е толкова смешно?

— Твоят въпрос. Само звучи като въпрос. Но всъщност е отговор. Всъщност е отговорът на цялата проклета загадка.

Хардуик излезе от обхват, преди Гърни да успее да му сподели внезапната си идея. Така получи възможност да я обмисли от всички ъгли, за да е сигурен, че звучи солидно.

Двайсет минути по-късно Хардуик пак се обади.

— Радвам се, че ме мислиш за толкова гениален, но какъв точно ключ ти дадох?

— Начинът, по който формулира въпроса. Попита, ако не Хамънд, кой друг е дал на жертвите тези кошмари.

— Е, и?

— Това е решението на проблема, в който си бием главите от самото начало. Някой е дал на жертвите кошмара. Те буквално са го получили.

Гърни замълча, за да изчака реакцията на приятеля си.

— Продължавай.

— Добре. Да оставим за момент Итън, защото с него се е случило друго. Колкото до другите, мисля, че всеки от тях е получил описание на кошмара. Те никога не са имали кошмарите, от които са се оплаквали, никога не са сънували тези неща. Просто са запаметили подробностите, които някой им е дал, и по-късно са ги разказвали, сякаш наистина са ги преживели.

— Защо, по дяволите, ще го правят?

— Защото за това някой им е платил. Вече видяхме доказателства за финансовата изгода, свързана с идването им във „Вълчето езеро“ — положението и на тримата изведнъж се е подобрило. Нямахме представа защо. Но това е добро обяснение. Почти съм сигурен, че някой им е платил да дойдат в имението, да направят един сеанс с Хамънд и после да се оплачат, че сънуват странни сънища. И не само да се оплачат, а и да разкажат пикантни подробности на надежден свидетел: Уензъл на изтъкнат евангелистки свещеник, Балзак на психотерапевт, а Пардоза на физиотерапевта си.

— Звучи като голяма конспирация. Но каква е крайната цел?

— Може да са много неща. Може би поставят основата за започването на скалъпен съдебен процес срещу Хамънд. Дело за недобросъвестна практика? Обвинения за сексуален тормоз? Може би целта на конспирацията е да се унищожи професионалната му практика. Ако съдим по казаното от Боуман Кокс, Хамънд си е спечелил достатъчно врагове в определени кръгове, за да е възможен такъв сценарий. Дори, като се замисля, се питам дали преподобният Кокс не играе по-активна роля, отколкото признава.