Джон Вердън - Не заспивай

— Този коняк никак не е лош. — Вгледа се за момент в дъното на празната си чаша. — Има ли някакъв напредък в разследването?

— Нещата започват да се изясняват.

— Радвам се да го чуя. Ако мога да ви помогна с нещо…

— Благодаря. Ще ви кажа, ако имам нужда.

— Как изглежда положението за Ричард?

— По-добре, отколкото преди.

Ландън го изгледа изненадано.

— Още коняк? — предложи.

— Не, благодаря.

— Добре. Е, стоплете се добре.

Ландън вдигна ръка като за военен поздрав и излезе. Мадлин стоеше с длани, вдигнати към огъня. Гърни се приближи до нея. Опита се да си придаде по-мек тон:

— Мади, какво правеше на леда?

— Не мисля, че мога да обясня.

— Пробвай все пак.

— Бях изляза просто да глътна чист въздух, както ти казах.

— Но после излезе на леда.

— Да.

— Какво си мислеше?

— Мислех си, че в съзнанието си, в спомените винаги стоя на брега.

— На брега на езерото Грейсън?

— Да.

— И реши да излезеш на леда?

— Да.

— Това по идея на Хамънд ли беше?

— Не. Не го бях планирала. Стоях пред хотела. Погледнах езерото. И изведнъж ми се прииска да отида там.

— Като Колин?

— Може би. Може би ми се прииска да почувствам това, което е чувствал той.

Въпреки буйния огън стенанията на вятъра в комина създаваха тъжна атмосфера в Големия салон. Така идеята да се приберат в апартамента им се стори по-привлекателна.

Когато минаваха през фоайето, Мадлин спря пред голямата стъклена врата.

Гърни се замисли за двата изстрела по ястреба и си спомни перото, което бе паднало на леда.

— Изчакай малко, искам да взема нещо.

Той отвори вратата и изтича през пътя към мястото, където си спомняше, че е видял перото. То още беше там, едва показващо се изпод новия сняг. Гърни го взе и бързо се прибра в хотела. Когато влезе, набързо разгледа перото — откъснато от опашката, с разкъсани пухчета. Пъхна го в джоба си и двамата с Мадлин се качиха по стълбите.

Преди да влязат в апартамента обаче, той я помоли да пусне някаква енергична музика на таблета — трябваше да се обади пак на Хардуик, за да довършат разговора, а му трябваше звуков камуфлаж, за да може да говори спокойно.

Тя избра един атонален концерт за пиано, чието забързано темпо можеше да заглуши дори престрелка. Гърни седна на дивана, включи настолната лампа в допълнение към бледата светлина, проникваща през прозореца, и набра.

Хардуик вдигна при първото позвъняване.

— Как са пътищата?

— Като омазани със свински лайна. Не каза ли, че ще се обадиш след няколко минути?

Гърни не обърна внимание на обичайното заяждане. Този вид общуване им беше станало като ритуал.

— Последното, за което си говорихме, бяха странните обстоятелства, при които лошите момчета са хвърлили топа, докато набелязаният за жертва е все още жив и здрав. Имаш ли някакво обяснение?

— Имам. Малко е шантаво, но звучи логично.

— Добре. Казвай.

— Мисля, че е възможно Джейн Хамънд да е пречукала четирите жертви. Или поне три от тях.

Гърни не каза нищо.

— Слушаш ли?

— Чакам да стигнеш до логичната част.

— Да си представим, че има конспиративен план за злепоставяне на Ричард с цел изнудване. И да си представим, че Джейн е научила. А може би изнудвачите са се свързали директно с нея. Казали са ѝ, че планират да започнат шумен процес за недобросъвестна практика. Намекнали са ѝ, че сключването на извънсъдебно споразумение срещу тлъста сума би било от полза за всички.

— И после?

— После добрата сладка Джейн се превръща в яростна закрилница като мама гризли и решава, че единствените добри изнудвани са мъртвите изнудвани. И никое престъпление, колкото и кърваво да е то, не е престъпление, ако ще спаси скъпоценния ѝ брат от хиените.

— Наистина ли си представяш Джейн да извърши тези убийства?

— Мама гризли не знае граници.

Гърни се опита да осмисли този сценарий.

— Теоретично виждам възможен мотив. Но ми липсват средствата и възможността. Да не би да казваш, че е решила, че Итън също участва в заговора, и затова е убила и него?

— Още не мога да кажа. Ролята на Итън не е ясна.

— Защо ѝ е да нагласи убийствата така, че да приличат на кошмарите, които тримата са твърдели, че сънуват? Ако е искала да защити Ричард, защо да го прави по начин, който още повече ще го злепостави?

— Може би просто е искала да създаде правдоподобни сцени на самоубийство. Може би си е мислила, след като тези типове са сънували кинжали, че е логично да си прережат вените с такива.