Джон Вердън - Не заспивай

— Някакъв пропуск в логиката ми ли видя?

— Не виждам никакъв пропуск в логиката ти. Даже изглежда, че успя да подредиш една купчина невъзможни лайна в правдоподобна поредица от мотиви и действия. Много логична.

— Но не си сигурен, че е вярна?

— Всичко може да звучи логично, но това не означава, че е истина. Как предлагаш да стигнем от цялата тази логика до момента, когато ще разкрием мръсника, стоящ зад всичко това?

— Теоретично има два начина. Единият е дългият, безопасен, последователен начин. Другият е кратък и рискован.

— И ние ще го направим по втория начин. Прав ли съм?

— За съжаление, да. Нямаме достатъчно ресурси, за да го направим по правилния начин. Не можем да разпитаме всички гости и служители на хотела, които са били наоколо по време на убийството на Итън. Не можем да отидем до Палм Бийч, Тийнек и Флорал Парк, за да разпитаме всички, които са познавали Уензъл, Балзак и Пардоза. Не можем да намерим и да разпитаме всички, които са почивали или работили в лагера „Брайтуотър“. Не можем да анализираме всички…

— Добре, добре, схванах идеята.

— И най-голямото ни ограничение е недостигът на време. Фентън и онези, които му дърпат конците, се канят да вземат сериозни мерки, за да ме отстранят. И за Мадлин също не е хубаво да стоим повече. Всъщност е доста лошо.

Гърни пак погледна към банята. Мадлин още беше под душа. Той отново се опита да си внуши, че това е добре. Помагаше ѝ да се възстанови.

— Добре, Дейви, разбрах. Дългият и безопасен начин е невъзможен. Тогава какъв е краткият и рискован начин?

— Да хвърлим камък по гнездото на стършелите, за да видим какво ще излети.

— Какъв камък имаш наум?

Докато Хардуик задаваше въпроса, от телефона се чу пращене и връзката прекъсна.

Пак беше излязъл от обхват.

Когато умът му беше пълен с въпроси без отговор, Гърни обикновено търсеше яснота в списъци.

Щом Мадлин най-сетне излезе изпод душа, той извади бележник от сака си. Седна на дивана и започна да записва нещата, които мислеше, че знае със сигурност за убийствата и за майстора манипулатор, стоящ зад тях.

Това включваше факти, научени от Анджела Кастро, родителите на Стивън Пардоза, Мо Блумбърг, Кимбърли Фалън, главен следовател Гилбърт Фентън, преподобния Боуман Кокс, лейтенант Боби Бекър от Палм Бийч и детектива от Тийнек, с когото бе говорил Хардуик, плюс изводите, до които смяташе, че водят тези факти. После състави списък на основните въпроси, за които нямаше отговор. Този списък стана по-дълъг от първия.

След като прегледа всичко, което бе написал, реши да го сподели с Хардуик. Отвори лаптопа си, преписа списъците в имейл и го изпрати.

Докато пак оглеждаше листата, за да се увери, че не е пропуснал нещо важно, Мадлин дойде увита с хавлиена кърпа.

Гърни реши да сподели с нея новите си прозрения за случая, основаващи се на новото му убеждение, че жертвите реално не са сънували кошмарите, за които са разказвали, а става дума за сложен план, и описанието, което Итън е направил на съня, може да му е било продиктувано от някого.

Постепенно скептично намръщената ѝ физиономия се смени с изражение на искрен интерес и накрая с отвращение.

— Мислиш ли, че греша? — попита той.

— Не. Мисля, че версията ти е правилна. Само се чудех какъв изверг би могъл да измисли нещо толкова ужасно. Толкова много лъжи. Такава жестокост.

— Съгласен съм.

За момент го стъписа разминаването между нейното възприятие за ситуацията като нещо ужасно, зло, отвратително, и неговия собствен поглед като на загадка, която трябва да бъде решена.

Мадлин погледна със същото изражение на отвращение двата списъка на масата.

— Какво е всичко това?

— Подготовка.

— За какво?

— Трябва да ускоря малко нещата. Систематизирам всички факти, които знам и които не знам за случая, като насоки за това, което мога да говоря, докато ме подслушват, за да създам у убиеца впечатление, че знам какво става. Но искам да съм абсолютно сигурен, че ще кажа правилното нещо. Ако сбъркам, ще създам у него чувство на сигурност. Искам да се почувства застрашен.

— Но все още нямаш представа кой може да е той или какви са мотивите му.

— Мотивът е сложен въпрос. От гледна точка на финансовата изгода единственото значимо състояние е това на Итън, а единствените значими бенефициенти са Пейтън и Ричард — и Джейн, разбира се, доколкото има влияние в живота на Ричард.

— Има абсолютно влияние, непреодолимо и вредно.