Джон Вердън - Не заспивай

Гърни кимна и продължи:

— Финансовият мотив би могъл да обясни убийството на Итън, но не и останалите три. От друга страна, събитията в „Брайтуотър“ са възможен мотив за другите три, но не и за Итън.

— В такъв случай убиецът трябва да е имал повече мотиви.

Гърни пак кимна. Изводът беше логичен. Очевиден, в известен смисъл.

Различни мотиви за различните жертви.

С Хардуик бяха започнали да обсъждат този сценарий при последния си разговор. Сега си спомни едно масово мафиотско убийство, което бе разследвал скоро след постъпването си в отдел „Убийства“, и идеята му се стори още по-правдоподобна.

На пръв поглед — а беше доста кървав и шокиращ пръв поглед — приличаше на типично разчистване на територия между наркогрупировки. Една новосформирана банда бе завзела изоставена гранична постройка, контролирана от конкуренцията — провокативен ход.

Една вечер през юли в главната квартира на бандата в сградата имало четирима нейни членове с автомати. Трима души от конкурентната групировка, въоръжени по същия начин, бяха нахлули вътре, разбивайки входната врата. По-малко от трийсет секунди по-късно шестима от седемте участници в престрелката бяха мъртви. Един от членовете на конкурентната банда бе избягал пеша.

След като набързо огледа обезобразените тела, кървавите локви и стените, целите в дупки от куршуми, тогавашният партньор на Гърни, опитен детектив на име Уолтър Кулидж, реши, че е било обикновена хаотична престрелка, в която всички са загубили. Дори някой да е извадил късмет и да се е измъкнал, вероятно следващия път куршумът нямаше да му се размине.

Гърни водеше разпитите на хората от околните къщи като рутинна практика в началото на всяко разследване на убийство. Вечерта случайно позвъни на вратата на жилеста дребна негърка с живи очи и остър слух, която твърдеше, че знае много добре какво е чула и как го е чула.

Според нея имало автоматична стрелба, която продължила десетина секунди, от три сходни оръжия. Последвали десетина секунди затишие. И после пак имало стрелба за седем-осем секунди. Тя твърдеше, че втория път е стреляло само едно оръжие.

Гърни разказа всичко това на Мадлин, която се бе настанила на страничната облегалка на дивана. Тя го погледна недоумяващо:

— Как е успяла да ги различи?

— И аз това я попитах. Тя ме попита как според мен е изградила успешна кариера на джазбарабанист, ако не умее да направи разлика между звук от един и от три инструмента.

— Била е барабанист в джазгрупа?

— В младостта си. По онова време свиреше на орган в църква.

— Добре, но това какво общо има с…?

— С няколкото мотива за убийство ли? Ще стигна до това. Та така, последователността на изстрелите ме накара да се замисля. Първо три автомата. Тишина. После пак изстрели, но само от един автомат. И после от всички беше оцелял само един. Поръчах пълен анализ на местопрестъплението, анализ на траекториите, балистика и аутопсии. Отделих много часове, за да говоря с местни мафиоти. Накрая обаче се оформи друг сценарий.

— Мъжът, който е избягал, е застрелял всички, нали? — досети се тя и очите ѝ светнаха.

— В известен смисъл, да. Когато нахлули в апартамента, нападателите изненадали мъжете от конкурентната банда. Открили огън с три автомата „Узи“ и за нула време свършили работата, за която били изпратени. Единият от тях обаче, Девън Сантос, имал други грижи. Животът в бандите на определено ниво е постоянна борба за място на по-горното ниво в йерархията. И един от другарите му в щурмовия отряд се бил прицелил в същото място, в което и той. Затова, след като ликвидирали противниците, Девън отишъл при най-близко намиращия се от убитите, взел автомата му „Калашников“, обърнал се и застрелял съперника си заедно с другия член на бандата, станал свидетел на всичко. После върнал оръжието в ръцете на мъртвия му собственик и си плюл на петите.

— Как успя да докажеш, че точно така е станало?

— Балистичният анализ установи, че двамата нападатели са били убити с автомат, който бе намерен у човек, по чиито ръце нямаше следи от барут. Следователно нямаше как той да е стрелял. Другите доказателства дойдоха от анализа на изходните рани. Последното, което ме убеди, че е станало така, беше забавянето между изстрелите — десетте секунди, през които Девън се е уверил, че противниците са убити, и е отишъл да вземе автомата „Калашников“.

— Тоест искаш да кажеш, че Девън е имал повече от един мотив. Отишъл е в сградата, за да убие хората от вражеската банда, но също да елиминира съперника от своята.