Джон Вердън - Не заспивай

— Имам един въпрос.

— Вече имаме един тон въпроси.

— Може би не са верните въпроси. Изхабихме пет дни да се питаме как е възможно четирима души да сънуват един и същи сън. Грешен въпрос. Правилният въпрос би бил: „Защо четирима души твърдят , че са сънували един и същи сън, и защо четвърти човек е записал подробностите за същия сън?“ Защото освен техните собствени твърдения и тълкуването на Гилбърт Фентън за тези твърдения, никога не е имало доказателства, че са сънували нещо. Ние приехме, че разказите за кошмарите са истина, и понеже мъжете, които са твърдели, че са ги сънували, са мъртви, решихме, че са жертви, а не хищници. Не ни мина през ума, че може да са и двете. Не искам пак да допускам тази грешка.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Прецакахме нещата. Сега какъв е твоят въпрос?

— Въпросът ми е… провал ли наблюдаваме, или успех?

От телефона Гърни чу свирене на клаксон, последвано от грубия, напомнящ ръмжене глас на Хардуик:

— Мърдай бе, кретен!

След малко пак се обади по телефона:

— Провал или успех? Какво означава това?

— Просто е. Твоята хипотеза за Джейн като убийца е хипотеза за провала. Според нея сеансите при Ричард и последвалите твърдения за кошмарите са планирани елементи в схема за изнудване — но смъртта на изнудваните не е била част от плана. Според тази хипотеза обвинението срещу Ричард за убийствата е нежелано последствие от ликвидирането на злосторниците от Джейн. Накратко, ти описваш една провалена схема, в която по ирония жертвата на изнудваните става жертва на полицията. Всички губят.

— И какво?

— Само за дискусията — нека да си представим, че вместо провал наблюдаваме успех. Че нагласените самоубийства са били част от плана още от самото начало.

— Чий план?

— Планът на човека, който се е обадил на Уензъл, Балзак и Пардоза и ги е убедил да отидат на терапия при Ричард.

— Като им е пробутал фалшивия план как ще забогатеят чрез изнудване?

— Да.

— А всъщност е организирал убийството им.

— Да.

— Обаче как се вписва в картинката намесата на супершпиони? Свръхмодерните устройства за следене? Предупрежденията на Уиг да не се замесваме? За какво, по дяволите, става дума?

— Трябва да изясня четирите убийства по-добре, преди да мисля за това.

— Имам нова идея за четирите убийства. Пак включва изнудване. Но изнудваните не са се свързали с Джейн, а директно с Ричард.

— И?

— И той ги е убил.

— И Итън ли?

— И Итън.

— Защо?

— За парите. За да гушне двайсет и деветте милиона, преди Итън да промени отново завещанието си в полза на Пейтън. В това отношение Фентън може би е прав.

— Наистина звучи малко по-правдоподобно от версията за Джейн като убийца.

— Обаче?

— Обаче противоречи на предчувствието, което и двамата имахме, че Ричард е невинен, и оставя няколко големи въпроса без отговор. Кой е измислил плана за изнудването? Как се вписва в картинката описанието на кошмара, направено 01 Итън? За кого го е записал и защо?

— Доколкото виждам, твоята версия също не отговаря на тези въпроси.

— Мисля, че ще им отговори, ако поразсъждаваме още малко.

— Давай смело, шампионе. Целият съм в слух.

— Първо, ако разгледаме случилото се като добре организирано начинание, което се е развило точно според плана, това означава, че Итън и другите трима са били набелязани за жертви от самото начало. Набелязани от един и същи убиец, но вероятно по различни причини.

— Защо мислиш така?

— Уензъл, Балзак и Пардоза изглежда са били съучастници на убиеца, разпространявайки историята за кошмара, докато не са станали негови жертви. Итън, от друга страна, явно е бил подлъган от някого да напише собственоръчно описанието — вероятно за да изглежда, че има по-тясна връзка с другите двама, отколкото в действителност, и че е умрял по същата причина, по която и те.

— Мислех си за тая твоя версия за диктовката и виждам един проблем. Ти си дал на Мадлин имейла, който ти е продиктувала, за да го изпрати на сестра си, нали така? Това е нормално. Но защо Итън е запазил това, което е записал?

— И аз си задавах този въпрос. Сетих се за два възможни отговора.

— Колко типично за теб.

— Едната възможност е някой да му е продиктувал описанието по телефона — продължи Гърни, без да обръща внимание на заяждането. — Другата е, ако Итън е дал описанието на човека, който му го е продиктувал, а той по-късно е върнал листа в кабинета му, след като го е убил.

— Хм.