Джон Вердън - Не заспивай

— Ти чуваш ли се какво говориш, Джак? Можеш ли наистина да си представиш Джейн Хамънд да тича из страната — Ню Джърси, Лонг Айлънд, Флорида — да дрогира хора и да прерязва китките им? И ако го е направила, защо толкова настоява двамата с теб да ровим наоколо и да се опитваме да решим случая?

— Отговорът на последния въпрос е лесен. Не е очаквала, че официалното разследване ще тръгне в тази посока. Кой, по дяволите, може да си представи, че детектив от щатската полиция ще се вманиачи по екзотичния сценарий за хипнотично индуцирано самоубийство? След като Фентън обърна всичко срещу Ричард с тази смахната теория, какво други ѝ оставаше на Джейн? Мисля, че се надява да го изкопаем от дупката, в която самата тя го е заровила. Приела е риска, че може даже да се наложи тя да плати цената. Би било по-добре, отколкото да гледа как съдят брат ѝ за нещо, което тя е направила. Това би сринало тотално целия ѝ свят.

— Доста ентусиазиран сценарий, Джак, но…

Гърни замълча на средата на изречението, защото чу друг шум, едва доловим на фона на музиката — шуртене на душ.

Отново? Боже! Безкрайна поредица от вани. А сега душове.

— Там ли си, шампионе?

— Какво? А, да. Нещо се замислих. Обмислям това, което ти каза.

— Знам, че не е съвсем издържано. Нещата още има да си идват на местата. Идеята ми дойде само преди двайсет минути. Трябва да я дообмисля. Но мисълта ми е, че Джейн, добрата грижовна сестра, не трябва да бъде изключена от подозрение. Това, че приказва като служителка от социалните служби, не означава, че не може да пререже вените на няколко души при определени обстоятелства.

Гърни имаше сериозни възражения срещу хипотезата за Джейн като убийца, но реши да ги премълчи. Докато Хардуик беше на телефона, искаше да обсъдят някои други насоки в разследването, които му изглеждаха по-обещаващи. Преди да спомене която и да е от тях, приятелят му го застреля с удивително уместния въпрос:

— Жена ти защо толкова се впряга в тая история?

Гърни не знаеше каква част от случващото се да разкрие пред Хардуик. И дали искаше изобщо да му споделя нещо. Погледна към отворената баня и видя, че Мадлин още е под душа.

— Мислиш ли, че изглежда разстроена?

— Изглежда, говори, действа. Държи се странно за жена на детектив, разследващ убийства, която би трябвало да е преминала през много такива гадости. Затова ми стана любопитно на какво се дължи това поведение на стреснат заек.

Гърни се поколеба. Не искаше да мисли за това. Огледа се — може би за изход, може би за прозрение. Накрая погледът му се спря върху портрета на президента Хардинг — човек, който никога не е имал куража да търси решение на проблемите.

— Дълга история — каза с въздишка.

Хардуик се изсмя:

— Всичко е дълга история. Но всяка дълга история има кратка версия, нали?

— Проблемът е, че не е моя работа да я разказвам.

— Значи какво ми казваш? Че не само е смахната, ами е смахната и има тайна?

— Нещо такова.

— Тази тайна има ли отношение към това, което се опитваме да правим тук?

Гърни реши да разкрие каквото може, без да влиза в излишни подробности:

— Идвала е за коледната ваканция при роднини в Адирондакс. При последното ѝ идване се е случила трагедия. Сега се опитва да се справя с трудни спомени.

— Може би трябва да я прибереш вкъщи, а?

— Иска първо да си изясни нещата тук. Освен това иска да спаси Хамънд.

— Защо?

— Мисля, че за да се реваншира за някого от миналото, когото не е успяла да спаси.

— Звучи смахнато.

Гърни се подвоуми, но реши да разкрие нещо, което досега смяташе да запази в тайна.

— Привиждат ѝ се разни неща.

— Какви неща?

— Труп. Може би призрак. Не знае със сигурност.

— Къде го е видяла?

— Във ваната.

— Бъзикаш ли ме?

— Не.

Настъпи кратко мълчание.

— Някой конкретен труп ли?

— Някой от миналото ѝ. От ваканциите в Адирондакс.

— Свързан с трагедията, която се е случила?

— Да.

— И си мисли, че ако спаси Хамънд, ще компенсира онова, което се е случило тогава?

— Така мисля.

— По дяволите, това не е Мадлин, която познавам.

— Да, изобщо не е типично за нея. Сякаш е в плен на… ох, не знам.

— Какво искаш да направиш?

— Искам да разбера какво става тук. Да разкрия истината. Да прибера Мадлин вкъщи.

Гърни погледна към банята, видя я застанала в душкабината зад запотената стъклена вратичка. Каза си, че това е добре. Първичната лечебна сила на топлата вода.

— И така… освен да предам черната тубичка на Уиг, каква е следващата задача, която си ми подготвил?