Джон Вердън - Не заспивай

Точно когато Гърни си мислеше, че присъствието му е уплашило птицата, тя рязко зави към Мадлин и се устреми надолу към нея със смайваща бързина.

Гърни понечи да хукне към жена си, но се хлъзна и падна. Надигна се на колене, извади пистолета и изкрещя:

— ЗАЛЕГНЍ!

Мадлин се завъртя към него. Ястребът извади напред острите си нокти и Гърни стреля.

Гърмежът накара Мадлин да помръдне и това бе достатъчно, за да се дръпне от ноктите на хищника, които безобидно префучаха над главата ѝ.

За негово удивление ястребът описа широк кръг, издигна се на десетина метра над нея и пак се стрелна надолу.

Този път Мадлин хукна, пързаляйки се и залитайки, към средата на езерото. Ястребът отново профуча на сантиметри от главата ѝ. Гърни се изправи и хукна след Мадлин, като ѝ крещеше да спре, да не навлиза по-навътре по леда.

Когато ястребът достигна крайната точка на поредния кръг и полетя обратно към Мадлин, Гърни зае стабилна поза за стрелба, разкрачен, и стисна оръжието с две ръце. Стреля точно когато птицата прелиташе покрай него. С периферното си зрение мерна едно перо, което се откъсна и се завъртя в един порив на вятъра, преди да се спусне на леда.

Ястребът мина на сантиметри над главата на Мадлин. После, вместо да направи нов кръг, бавно се издигна, отдалечи се и най-сетне се скри над върховете на дърветата в другия край на езерото.

Мадлин беше спряла. Стоеше на двайсетина метра пред Гърни. Изглеждаше задъхана, разплакана или и двете.

— Добре ли си? — извика ѝ той.

Тя се обърна към него и кимна.

— Ела. Да не стоим повече на леда.

Тя бавно тръгна към него. Когато беше на три-четири метра, Гърни чу звук, от който дъхът му секна.

Когато Мадлин пренесе тежестта си на предния крак, точно под нея се чу шум от пропукване в леда.

— Стой! Не мърдай! — изкрещя Гърни.

Тя замръзна неподвижно като на спрян кадър на видеозапис.

— Всичко ще е наред. Само не мърдай.

Гърни се опита да измисли решение, но единственото, което се сещаше, беше сцена от един приключенски филм, който бе гледал като дете. Един канадски конен полицай преследваше банков обирджия върху замръзнала река. Ледът около беглеца почна да се пропуква. Полицаят му каза да легне на леда, за да разпредели тежестта си на по-голяма площ. После му хвърли въже и го издърпа.

Сцената беше глупава, но в трика с разпределянето на тежестта имаше логика. Гърни убеди Мадлин да се сниши върху леда, да легне внимателно и да разпери ръце и крака.

Понеже нямаше въже, Гърни се върна на брега да потърси клон, който би могъл да свърши работа. Взе най-дългия, който намери, довлече го на леда и го подаде на Мадлин.

— Хвани го с две ръце и не пускай.

Процесът бе мъчително бавен. Гърни седна на леда, за да си осигури повече сцепление и като се избутваше бавно назад с пети, сантиметър по сантиметър издърпа жена си от опасното място.

Когато най-сетне стъпиха на твърда земя, от хотела изскочиха Стекъл и Ландън и дотичаха при тях. Ландън държеше въже за теглене на автомобили.

— Живи и здрави сте. Слава богу! Съжалявам за забавянето, но проклетата врата на джипа беше замръзнала.

— Какво, по дяволите, стана? — мрачно попита Стекъл.

— Видяхте ли как проклетият ястреб нападна жена ми?

— Ястреб ли? — изненада се Ландън.

— Грамаден. Започна да я напада. Тя се опита да избяга и така навлезе по средата на езерото. Не бях чувал ястреб да напада хора.

— При нормални обстоятелства не нападат — каза Ландън.

— Нищо не е нормално във „Вълчето езеро“ — измърмори Стекъл. — Миналото лято една сова нападна едно момиченце, надра цялото ѝ лице. А пък предишното лято една черна мечка така хубаво подреди един турист…

— Чухме изстрели — отбеляза Ландън. — Вие ли стреляхте по ястреба?

— Това го изплаши.

Ландън се обърна към Мадлин:

— Сигурно много се уплашихте. Ледът ли се пропука под вас?

— Мислех, че ще умра.

Гърни я хвана за ръката. Присвили рамене заради вятъра, двамата пресякоха пътя, прибраха се в хотела и влязоха в Големия салон, където гореше буен огън. Едва когато застанаха пред камината, Гърни осъзна, че зъбите му тракат.

Ландън веднага отиде до барчето. След минута дойде при тях с три кристални чаши, пълни с кехлибареножълта течност.

— Коняк. Най-доброто средство за размразяване на кокалите.

С Гърни отпиха. Мадлин помириса чашата си, близна течността, присви очи от силния алкохол, после отпи по-голяма глътка.

Ландън допи питието си.