Джон Вердън - Не заспивай

— Искаш ли да сложа още малко дърва?

— Не. Ще си лягам пак. Тази музика трябва ли още да свири?

— Ще я спра. После ще се кача на тавана над банята да проверя нещо.

Мадлин загърна плътно хавлията около тялото си и затвори очи.

На тавана вече не изглеждаше толкова страшно. Навярно бе резултат от съсредоточаването в една проста задача. Дори тук, в едно помещение с приклекналите вълци, целеустремеността му като че ли пропъждаше всички зловещи фантазии.

Преди да се качи на тавана, Гърни бе закрепил по-мощния фенер прав върху плоския ръб на ваната и насочен към пукнатината в мазилката до лампата.

Сега изключи по-слабото фенерче, с което си светеше. Няколко секунди мракът беше абсолютен. Долови воя на вятъра покрай стръмния покрив отвън, скърцането на стогодишните греди под напора.

Когато очите му привикнаха, забеляза онова, което се надяваше да види — тънка линия светлина между две дъски на три-четири метра от мястото, където бе застанал. Гърни пак включи фенерчето, заобиколи вълците и се насочи към мястото.

Подът беше от широки чамови дъски, някои от които се местеха под краката му, особено около източника на светлина. Като закрепи края на фенерчето между зъбите си, Гърни коленичи, пъхна ноктите си в цепнатината между дъските и бавно повдигна едната. Извади я и я остави настрани. Другата излезе също толкова лесно.

Отдолу се откри грубо скована конструкция, разделяща пода на таванското помещение от мазилката на тавана на долния етаж. Гърни видя металния пръстен, предназначен да закрива отвора в мазилката, където бе монтиран плафонът. Тънкият процеп отстрани беше само няколко милиметра широк. През него отдолу проникваше ивица светлина.

Гърни разгледа горната част на плафона и летвата, на която бе монтиран. Не видя подслушвателни устройства. Имаше обаче ясни следи от две устройства, които са били там, но после са били премахнати, вероятно набързо, може би по-рано същата вечер.

Едното почти със сигурност бе микрокамера с прилежащ към нея предавател. Близо до отвора се виждаха няколко къси, все още лепкави парчета тиксо. Точно над отвора бе залепена малка щипка. Гърни предположи, че на нея е бил закрепен краят на оптичния кабел с миниатюрната му леща. Парчетата тиксо сигурно са крепили останалата част на кабела, за да не се извърти в щипката. Отпечатъците от тънък кабел върху тиксото потвърдиха предположението му. Две по-големи парчета в другия край на кабела явно бяха придържали камерата и предавателя.

Това повдигна един въпрос. Защо скенерът за електронни устройства не беше засякъл предавателя, когато Гърни провери апартамента предишния ден? Дали камерата вече е била демонтирана? Или все още не са я били монтирали? Ако беше второто, защо я бяха махнали толкова бързо?

Следите от присъствието на второ устройство бяха ясни, но не толкова лесни за тълкуване. На гредата над отвора в мазилката имаше две по-малки щипки, но нямаше начин да разбере какво устройство е било закрепено на тях.

Гърни премери разстоянието между двете, за да прецени приблизително размера на устройството. Установи, че е било с диаметър горе-долу колкото червило, но неизвестно колко дълго.

Доволен, че е открил максималното, което можеше, той върна дъските на място. Изправи се и отново огледа огромното помещение. Сенките на вълците заскачаха в светлината на фенерчето.

Гърни се убеди, че в грамадната зловеща стая няма нищо друго освен препарираните зверове и герба на фамилията Гол.

Насочи фенерчето към хералдическия символ на стената.

Virtus. Perseverentia. Dominatus.

Направи му впечатление съвпадението на тези сурови качества с присъствието на свирепите хищници на пода. Вниманието му бе привлечено най-вече от кулминацията на поредицата: Dominatus .

Думата можеше да се преведе по много начини. Най-разпространеният от тези преводи беше контрол .

Като се замисли за това във връзка със случая, започна да го вижда като мотив, появяващ се многократно в историята на семейството: от манията на Елиман Гол да избива вълци, през фиксидеята на Итън да поправи света, като превъзпитава престъпници, до неозаптеното своеволие на Пейтън.

То се простираше извън границите на фамилията Гол. Според Гилбърт Фентън в основата на престъплението стоеше пълният контрол на Ричард Хамънд над четирите жертви.

Медийната стратегия на самия Фентън, разбира се, бе насочена към установяване на контрол над общественото мнение, контрол върху действията на прокуратурата, контрол върху съдбата на Ричард Хамънд.