Джон Вердън - Не заспивай

— Какво се опитваш да докажеш? Че всички жертви са били вманиачени хомофоби с розови очаквания за бъдещето?

— Опитвам се да сглобя картинката. И като казах „сглобяване“, преди малко имах интересен разговор с Мо Блумбърг.

— Нещо полезно?

— Спомни си четири прякора на момчета, които си направили банда в „Брайтуотър“ през лятото на изчезването на Скот Фалън. Кръстили се Лъва, Паяка, Вълка и Невестулката.

— Какво ти говори това?

— Конкретните животински имена не ми говорят много, ако не броим, че и четирите са хищници. Разбира се, има я тази асоциация с „вълк“, но може да е съвпадение. Ако някое хлапе е искало да си измисли страховит прякор, това е логичен избор. Изглежда ми показателен броят на момчетата — четири. И това, че другите лагерници са се страхували от тях. Останах с впечатлението, че Мо не би се изненадал, ако имат връзка с изчезването на Скот Фалън. Вече знаем, че Стивън Пардоза е бил в лагера през онова лято. Трябва да разберем дали и другите три жертви на „самоубийство“ са били там по същото време. Предвид възрастта им това е възможно.

— Итън не е ли малко по-възрастен от другите трима?

— Няколко години. Може да е бил възпитател.

— Питай Пейтън. Той трябва да знае.

— Ще пробвам, но му нямам много вяра. Освен това Блумбърг ми даде адреса и телефона на майката на Скот. Ако е съгласна да говори с мен, може да разбера дали съм на вярна следа.

— Късмет, Дейви, моето момче. Имам чувството, че ще ТЕ трябва.

Гърни говореше с Блумбърг и Хардуик и крачеше напред-назад из банята. Докато вратата бе затворена и той приказваше тихо, не се притесняваше от подслушвателните устройства в другата стая. Реши, че мястото е добро, за да се обади на Кимбърли Фалън.

Преди това обаче реши да види какво прави Мадлин.

На светлината на нощната лампа тя изглеждаше заспала, но не спокойно. Ъгълчетата на устата и очите ѝ потрепваха леко. От време на време издаваше тихи, жални звуци.

Гърни се върна в банята и набра номера на Кимбърли Фалън.

Обади се жизнерадостен женски глас:

— Таши делек.

— Казвам се Дейв Гърни. Търся Кимбърли Фалън.

— Аз съм Кимбърли.

— Извинявайте, Кимбърли, не разбрах какво казахте в началото.

— Таши делек. Мир и късмет. Тибетски поздрав.

— Ясно. Ами… пожелавам ви същото.

— Благодаря.

В тона ѝ имаше нещо странно, някакво разсеяно звучене, което той свързваше с наркомани.

— Кимбърли, аз съм детектив. Обаждам се за сина ви Скот.

Тя не каза нищо.

— Обаждам се във връзка със събитията в лагера „Брайтуотър“ през онова лято, когато той изчезна. Питах се дали бихте ми помогнали, ако отговорите на няколко въпроса.

Пак мълчание.

— Кимбърли?

— Трябва да ви видя.

— Моля?

— Не мога да говоря с вас за Скот, ако не ви видя.

— Искате да дойда до вас?

— Искам само да видя очите ви.

— Очите ми?

— Очите са прозорците на душата. Имате ли скайп?

Няколко минути бяха достатъчни, за да извади лаптопа от сака, да премести няколко кърпи от масичката в банята, да се включи в скайп и да се покаже пред вградената камера.

Беше дал вече скайп-адреса си на Кимбърли. Тя държеше да стартира видеообаждане от своя компютър.

Така Гърни подготви всичко и зачака.

Тъкмо си мислеше, че нищо няма да се получи, когато тя се свърза.

На екрана Гърни видя слаба жена около четирийсетте или петдесетте, с разсеяна усмивка и големи сини очи. Косата ѝ беше сивкаво руса. Широката ѝ бяла блуза и герданът с големи мъниста на врата ѝ придаваха ретро хипарски вид. По-голямата част от стената зад нея бе закрита от огромна картина, импресионистична мацаница с бели и жълти звезди на фона на виолетово небе.

Държеше главата си наклонена на една страна и като че ли изучаваше лицето му.

— Имате удивителни очи — каза след малко.

След като не се сети какво да отговори, той предпочете да замълчи.

— В душата ви има много тъга.

Собствените ѝ очи имаха онзи полузамечтан поглед на човек, гледащ света през лещата на някакво тайно знание, може би вдъхновено от психотропни вещества.

— Защо искате да говорим за Скот?

Това бе логичен въпрос и Гърни би трябвало да подготви предпазлив отговор, но нямаше време за това.

— Мисля… че случилото се през онова лято… може би е свързано е определени събития сега. Има четири подозрителни смъртни случая… с хора, които може да са били в „Брайтуотър“ преди тринайсет години, по същото време, когато и Скот. Може би има връзка между случилото се сега и тогава. Знам, че събуждам мъчителни спомени. Моля да ме извините за това.