Джон Вердън - Не заспивай

Ландън се замисли за миг, сякаш търсеше правилните думи.

— Имението има… странна история… с което може да наречете „нелицеприятни проявления“.

— Проявления?

— Видения. Призрачни появи. Халюцинации. Звучи безумно, признавам, но съм чувал, че потърпевшите от тези… инциденти… са били разумни хора, не от онези, които обикновено говорят за този тип неща.

— Кога са станали тези инциденти?

— При различни обстоятелства през годините.

— Всички тези хора все едни и същи неща ли са виждали?

— Не. Доколкото съм чул, всеки…

— „Чул“? — прекъсна го Гърни. — От кого?

— От Итън. Не беше нещо, което искаше да се разчува. Както той ми разказа, на всяка жена — защото, между другото, се случвало само с жени — на всяка жена ѝ се привиждал близък човек, който е починал. Или, за да бъда по-точен, близък човек, който се е удавил.

Гърни се постара да не показва друга реакция освен обичайното любопитство.

— Тези видения тук ли са се появявали, в хотела?

— Е, казах хотела, но също и в околността. Веднъж една жена видяла лице под водата в езерото. Друга твърдяла, че видяла покойния си брат под леда близо до едно от бунгалата. Най-лошият инцидент се случил с една възрастна дама, която получила тежка нервна криза, след като видяла първия си съпруг — загинал по време на плаване с яхта преди трийсет години — докато се къпела под душа. Според Итън не могла да се възстанови.

— Вода.

— А?

— Всички случаи са свързани с вода. Хора, които са се удавили. Удавници, които се „връщат“ при обстоятелства, пак свързани с вода.

Ландън кимна замислено:

— Така е. Винаги има вода. — Замълча за момент. — Е, извинявайте, че ви загубих времето с тези истории за призраци. Сигурен съм, че има някакво логично обяснение. Когато чух писъците, си спомних за тях. Реших да проверя какво става.

— Благодаря за загрижеността. Но се питам нещо. Защо сте още тук?

Ландън го погледна неразбиращо.

— Имам предвид в хотела. След всичко, което се случи. След смъртта на Итън. Смъртта на другите гости. Имението на практика е затворено. Трагичните събития, зловещата атмосфера — има цял куп основателни причини да не сте тук.

— Всичко е относително, нали? — усмихна се Ландън. — Което може да накара някого да избяга, за друг може да е причина да остане. За мен липсата на други гости е плюс, а не минус.

— А четирите неизяснени смъртни случая?

— Истината е, че мистериите ме привличат, а тези четири Смъртни случая са ми изключително интересни. И имам да се Тревожа само за себе си. Вашето положение обаче е по-сложно. Замесен е животът на още един човек. Не излагате само себе СИ на проблемите, които току-що изброихте. И ако те важат за мен, несъмнено важат и за вас. Така истинският въпрос е какво вие правите тук?

— Помолиха ме да свърша една работа. Чувствам, че трябва да остана, докато не я доведа докрай.

Ландън вдигна скептично вежди:

— Ако имах съпруга, нямаше да разсъждавам по този начин.

— Разбирам гледната ви точка — усмихна се учтиво Гърни. — Впрочем, ако имате някакви идеи относно четирите смъртни случая, ще ви бъда много благодарен, ако ги споделите с мен. — Отдръпна се в стаята, с ръка на вратата, готов да я затвори.

— Какви идеи?

— Идеи за вероятния виновник.

Ландън сви рамене:

— Предполагам, че винаги остава вероятността Ричард да стои зад всичко. Не е ли той човек, известен със склонността да преминава границите на хипнотичното убеждаване?

Имаше нещо дяволито в светлия, интелигентен поглед на Ландън. И нещо провокативно в самодоволния му тон. Да не говорим за разминаването между последния му коментар и очевидно топлите му отношения с Джейн Хамънд.

Гърни обаче не се поддаде на изкушението да се задълбочи в този въпрос. Имаше по-належащи грижи.

След като заключи вратата с резето, Гърни отиде в спалнята да види Мадлин.

За негова изненада завивките бяха хвърлени настрани, а леглото — празно.

Първата му реакция бе да погледне към балкона, но вратата очевидно беше заключена. На стъклото се беше събрал фин слой сняг.

— Мади.

Погледна от двете страни на леглото, после, разтревожен вече, излезе в дневната и почна да търси навсякъде.

Китарата, която свиреше на таблета, изведнъж се смени с драматични испански ритми.

Гърни погледна в банята, въпреки че бе почти сигурен, че няма да я намери там.

Тя обаче беше там — застанала в един тъмен ъгъл встрани от полезрението му, когато бе проверил първия път. Стоеше увита с бяло одеяло, с разрошена коса и отново втренчена във ваната.