Джон Вердън - Не заспивай

— Мисля, че Ричард е невинен. Трябва да му помогнеш.

— Какво ще стане с екскурзията до Вермонт?

— Обадих се по-рано следобеда и отмених резервацията.

— Сериозно?

— Не се прави на възмутен. Ти така или иначе не искаше да ходим. — Мадлин бавно изпъна крака и стана от леглото. — Отивам да се изкъпя. После сме на вечеря при Джейн и Ричард.

Това бе последното, което му се правеше в момента.

— Ти, ако искаш, дремни, докато се къпя.

— Пак ли ще се къпеш?

— Действа отпускащо. Трябва да пробваш.

Мадлин взе четката и пастата за зъби от сака си, отиде в дневната, взе другата газена лампа от страничната маса и влезе в банята. След малко Гърни чу шуртенето на водата във ваната.

Той си пое дълбоко въздух и се опита да разтрие врата и раменете си, за да облекчи мускулите. Запита се откъде идва това напрежение. Първото възможно обяснение, за което се сети, не му хареса — че ревнува от друг мъж, помагащ на Мадлин по начин, по който той самият не можеше.

По едно време водата спря. След минута-две Мадлин дойде в нишата. На меката светлина от лампата на тоалетното шкафче, без да бърза, съблече пижамата си и я остави на леглото.

Както винаги, тялото ѝ оказа моментален ефект върху него.

Мадлин усети промяната в естеството на вниманието му.

Обърна се към тоалетното шкафче, отвори едно чекмедже и извади сутиен и бикини, които бе прехвърлила там от сака си. Остави ги на една табуретка до леглото. Отвори друго чекмедже и извади пуловер и дънки. Тях също остави на табуретката, като в същото време небрежно се приближи до него.

Той протегна ръка и докосна с пръсти гладката извивка на ханша ѝ.

Мадлин го погледна с предизвикателни, неустоими очи.

Никой не продума. Тя премести пижамата от леглото, дръпна завивките и се изтегна на чаршафа. Остана така, докато той се събличаше.

Любиха се страстно, като за кратко се изолираха в отделен свят, където нищо друго нямаше значение освен онова, което правеха в момента.

Когато той се отпусна замаян до нея, тя се наведе и още веднъж го целуна по устата. После стана и излезе от спалнята. След няколко секунди той чу затварянето на вратата на банята.

За първи път толкова спокоен от дни, Гърни затвори очи.

По-късно, когато внимателно анализираше случилото се, търсейки детайли, с които би могъл да си го обясни, не можа да си спомни колко време е минало между това затваряне на вратата, и ужаса, който промени всичко.

Пет секунди? Десет секунди? Може би дори половин минута.

Внезапно пронизителен звук, проникващ до самите кости, смразяващ, възбуди някаква примитивна струна в мозъка му, преди съзнанието му да го идентифицира като писък. Бе раздиращ вопъл на ужас и след него Гърни чу препъване и трясък от строполяването на човешко тяло на земята.

Той скочи от леглото и хукна към банята, като дори не усети, когато изрита един стол и той се катурна назад.

— Мадлин!

Хвана топката на вратата и я завъртя.

— Мадлин!

Вратата не се отваряше. Нещо я подпираше. Той се приведе и я натисна с все сила с рамо.

Тя бавно поддаде и Гърни успя да се промъкне вътре.

Трескаво се огледа в светлината от газената лампа. Мадлин бе просната гола на пода. Лежеше на една страна, обхванала коленете си с ръце.

— Какво стана? — изкрещя той, като коленичи до нея. — Какво стана?

Тя се опита да каже нещо, но от гърлото ѝ излезе само сподавен стон.

Гърни обхвана лицето ѝ с ръце.

— Мади. Кажи ми. Какво стана?

Тя не го гледаше. Ужасените ѝ очи бяха втренчени в другия край на помещението. Гърни проследи погледа ѝ до масивната старомодна вана. Ваната, която Мадлин току-що бе напълнила с вода.

— Какво има? Какво стана?

Отговорът ѝ бе повече стон, отколкото дума. Име.

— Колин.

— Колин ли? Колин Бантри? Какво за него?

— Тялото му! — проплака тя.

— Какво тялото му?

— Виж там.

— Къде?

— Във ваната.

Когато се приближи до ваната и погледна вътре, Гърни видя само вода и малко пара. Първо огледа на светлината от газената лампа, после запали електрическата, за да е сигурен. Нямаше нищо необичайно.

Пак погледна Мадлин, свита на пода и притиснала коленете в гърдите си.

— Във ваната няма нищо, Мади. Само вода.

— Под водата! Погледни!

— Погледнах. Там няма нищо.

Очите ѝ бяха разширени от страх.

— Ще успееш ли да се изправиш, ако ти помогна?

Тя като че ли не разбираше какво ѝ говори.

— Мога да те вдигна и да те занеса в стаята, а? Ще те махна от тук.