Джон Вердън - Не заспивай

Хардуик дръпна замислено от цигарата и кимна:

— Не е лоша идея.

Мадлин съвсем се беше разсънила. Погледна екранчето на смартфона със същото любопитство и загриженост, както Гърни и Хардуик.

Устройството беше по-напреднало от всичко друго, което Гърни бе виждал. На скенера се виждаха очертанията на автомобила, в който се намираха.

Хардуик обясни, че е задал „основен периметър на сканиране“ — една от новоразработените функции, позволяваща да се ограничат само във вътрешността на субаруто.

Гърни го изгледа въпросително.

Хардуик сви рамене:

— Само повтарям това, което ми каза Уиг. Според нея това нещо обединява две технологии. Едната засича и показва честоти на предаване. Другата е някакъв нов вид радар — БОК, или близкообхватно картиране. Той засича и показва контурите на всяко затворено пространство. В комбинация двете дават точното местоположение на всяко предавателно устройство.

На дисплея в графичните очертания на автомобила имаше две мигащи червени светлинки: една близо до двигателния блок отпред и една близо до мястото на резервната гума отзад. До всяка от тях бяха изписани три серии от числа и буквите СГП.

Мадлин погледна Хардуик:

— Какво означава това?

— Буквите указват вида устройство СГП означава „сателитно геопозициониране“. Големите цифри до всяка точка показват честотата на предаване. Другите две числа определят местоположението му като височина над земята и хоризонтално разстояние от очертанията на колата в сантиметри.

— Като има две мигащи светлини, означава ли, че имаме две проследяващи устройства? — скептично попита Гърни.

— Малката джаджа не лъже.

— Тези неща показват на някого къде се намираме в момента? — попита разтревожено Мадлин.

— Точно така.

— Можем ли да се отървем от тях?

— Можем, но трябва да помислим кога, къде и как е най-добре. — Хардуик погледна Гърни. — Някакви идеи?

— Зависи кого подозираме, че ги е сложил, и защо са две.

— Презастраховка? Или различни функции при различни условия?

— Колко пъти си слагал две проследяващи устройства на един автомобил? — скептично попита Гърни.

— Никога.

— Може би двете устройства са от два различни източника.

Сега Хардуик на свой ред изгледа скептично приятеля си:

— Да са поставени поотделно от двама души? И никой от двамата да не разчита на информацията, която ще получи от другия?

— Може да са поставени от две различни разследващи служби. И никоя от двете да не подозира, че другата ме следи.

— За кои две служби говорим?

— Нямам представа, само размишлявам. Например кой е разрешил електронно следене на личния автомобил на частен детектив? Не би трябвало да съм заподозрян в престъпление. Ако разрешението е по достатъчно основание, с какви аргументи? Ако устройствата са поставени без съдебна заповед, кой е прибягнал до тази незаконна стъпка? Кой иска толкова много да знае къде ходя?

— Трябва да си зададем и въпроса какво правят с данните от следенето.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мадлин, като се втренчи в Хардуик.

— Данните за местоположение може да се използват по много начини. Може да се въведат директно в автоматичен дрон с чувствителна камера. Или да се предават на навигационен екран, на който можеш да следиш целта и в същото време да останеш незабелязан.

Гърни погледна часовника си и каза:

— Нямам много време. Сега е почти девет и двайсет и пет, а в десет трябва да съм на около километър по-нататък по улицата, за да се видя с Анджела Кастро, и в никакъв случай не искам някой да засича местоположението на срещата. Проблемът е, че ако демонтираме проследяващите устройства тук, ще издадем, че сме ги открили, което ще ни отреже възможността да ги използваме по-късно. Затова трябва да измислим друго решение.

— Лесна работа — каза Хардуик. — Остави колата тук и отиди пеша на срещата. Няма проблем.

— Няма проблем, освен ако този, който е програмирал дроновете, не ни снима. Нали знаеш, че в наши дни във въздуха летят хиляди от тези проклети неща.

— Боже! — възкликна Мадлин. — Да не би да казваш, че някой ни наблюдава от небето?

— Казвам, че трябва да действаме, сякаш ни наблюдава.

Хардуик пак направи кисела физиономия:

— И какво тогава?

— Не е сложно. Просто ако правим нещо, трябва да го правим на закрито.

След кратко замисляне, Мадлин отбеляза:

— Онзи хотел, покрай който минахме, нямаше ли от ония големи навеси отпред? Като „Вълчето езеро“? Почти съм сигурна, че видях такова нещо.