Джон Вердън - Не заспивай

— Загуба ли?

— Ами, мислех си, ако сеансът с Хамънд не му е помогнал да откаже цигарите… това не го ли ядоса?

На лицето ѝ отново се изписа недоумение, въпреки че явно бе размишлявала върху този въпрос.

— Да, той каза , че е ядосан, когато го попитах.

— Обаче…?

— Обаче, когато Стиви наистина се ядоса… тоест, когато се ядосаше… очите му ставаха… не знам как да го опиша, но… но дори яки мъже не го закачаха.

— А когато го попитахте за времето и парите, не ви се стори ядосан, така ли?

— Да.

Тя замълча. Изглеждаше тъжна и объркана.

Гърни тъкмо се чудеше как най-добре да зададе следващия си въпрос, когато чу шумолене на плат и с периферното си зрение забеляза корпулентната Табита да се качва по стълбите с удивителна за габаритите си пъргавина.

Тя се приближи ухилена и остави на масичката между тях черен лакиран поднос с маркова минерална вода, луксозна кофичка с лед и две чаши. Намигна дяволито на Гърни:

— Донесох чаша и за вас, ако случайно размислите.

— Благодаря.

Задържа се секунда-две, после се завъртя и се оттегли към стълбите с апломб, който навярно беше обичайният ѝ стил.

Анджела наблюдаваше отдалечаването на Табита със смесица от тревога и страхопочитание. Гърни изчака собственичката на магазина да се скрие от поглед, преди да коментира:

— Интересна жена.

— Може би не трябваше да ѝ казвам, че има вероятност да купим кукла.

— Защо ѝ казахте така?

— Ами, не можех да ѝ кажа истината, нали? Не можех да ѝ кажа, че имам среща с някого, за да му разкажа за ужасната смърт на приятеля си.

— А с кого ѝ казахте, че имате среща?

— С вас.

— Добре, но за какъв ме представихте.

— О… просто казах името ви и че сте приятел — не детектив или нещо подобно. Надявам се, че нямате нищо против да ви представя като приятел.

— Разбира се, че не. Много добра идея… Има ли конкретна причина да искате да се видим тук?

Анджела кимна енергично:

— Тук страшно ми харесва.

Гърни се огледа. Опита се да се постави на мястото на човек, който би се почувствал уютно в такава екзотична, натрапчива за въображението обстановка.

— Заради куклите ли?

— Да, разбира се. Но най-вече защото тук Стиви ми купи най-любимата кукла „Барби“.

— По някакъв специален повод ли го направи?

— Не. Просто ми я купи. А това я прави още по-ценна, ако разбирате какво искам да кажа.

— Изглежда, че е искал да ви зарадва.

Очите ѝ се насълзиха.

— Значи това място е много важно за вас — продължи Гърни.

— Освен това не можех да остана повече у брат си. Щом детектив Хардуик ме е открил там, значи и други хора могат. Затова взех от брат си пари назаем и една кола от употребяваните, които продава, и снощи дойдох тук. Той ми каза, че ако не искам никой да ме намери, трябва да плащам на ръка, защото ченгетата и други хора могат да те засекат по кредитната карта. Вярно ли е, или става само във филмите?

— Вярно е.

— Леле, като че ли някой постоянно ни следи. Е, аз направих, както каза брат ми — плащам навсякъде в брой. Взех същата стая, в която бяхме отседнали със Стиви.

— Тук ли мислите да останете известно време?

— Да, освен ако кажете, че не е добра идея.

Гърни не се сещаше за по-добра. Сега беше двойно по-доволен, че остави колата с проследяващите устройства в хотела. Той увери Анджела, че това е може би най-доброто място за нея при сегашните обстоятелства.

— Когато съм тук, имам чувството, че Стиви е с мен — каза тя и попи с кърпичка сълзите си, при което катастрофално размаза грима си.

Гърни се върна на въпроса, който го тревожеше през цялото време.

— Питам се, Анджела, не ви ли се стори странно, че Стиви е бил готов да се разкарва чак до Вълчето езеро само за един сеанс с хипноза?

— Да — отговори тя, като помръкна.

— Сигурно и по-близо до Флорал Парк има места, където правят такива сеанси.

— Предполагам.

— Питахте ли го какво му е толкова специалното на доктор Хамънд?

— Мисля, че някой му го препоръча.

— Кой?

Очите ѝ се разшириха. Изглеждаше, сякаш търси начин да се измъкне от стая, в която е попаднала по погрешка.

— Не знам.

— Ситуацията изглежда доста опасна за вас, нали?

Тя кимна и прехапа устни.

— Сигурен съм, че Стиви би искал да сте на сигурно място.

Тя продължи да кима.

— Страх ли ви е заради това, което се случи с него?

— Моля ви, не говорете за това — прошепна тя и затвори очи.

— Добре, разбирам ви. — Гърни я изчака да отвори очи, преди да продължи. — Мисля, че сте много смела.