Джон Вердън - Не заспивай

Не довърши, защото телефонът му иззвъня. Той погледна дисплея и на лицето му се изписа изненада:

— Леле, много бързо. Уиг е.

Веднага ѝ благодари за бързата реакция, послуша около минута, после пак заговори:

— Чакай малко, Робин. Гърни е при мен. Чакай да отидем на по-уединено място, за да пусна на високоговорител. — Обърна се към Гърни и Мадлин. — Хайде да се преместим в колата ви.

Мадлин го погледна скептично:

— В нашата следена кола?

Хардуик я увери, че скенерът не е засякъл устройства за подслушване, а само за проследяване. Отидоха при колата, все още спряна под навеса, и седнаха на същите места, които бяха заели по-рано. Хардуик включи телефона си на високоговорител.

— Добре, Робин. Би ли повторила онова, което започна да казваш преди минута?

— Питах дали сте сигурни, че устройството от снимката събира информация за местоположението ви и после я предава.

Въпреки че Гърни не беше виждал Робин Уиг повече от години, характерният ѝ нисък глас извика много ясно образа ѝ в съзнанието му. Беше жилава червенокоса с малко мъжка спортна фигура, някъде между трийсетте и четирийсетте. Изключително умна, държанието ѝ бе лаконично и професионално.

— Според скенера, който ми изпрати, няма съмнение — отговори на въпроса ѝ Хардуик.

— Дейв, устройството още ли е закрепено на автомобила ти?

— Да. Не искаме все още да го махаме.

— Искате ли да научите повече за него?

— Да. Колко напреднала технология е и така нататък.

— И какво може да ви подскаже за хората, които са го поставили?

— Точно така. Освен това ми е интересно дали си виждала такова досега.

Въпросът предизвика напрегнато мълчание. Гърни усети, че е преминал тънка граница, и добави:

— Всичко, което можеш да ни кажеш за него, ще е от полза.

— Колко подробности ви интересуват относно техническите и икономическите проблеми, свързани с такова ниво на миниатюризация?

— Толкова, че да ни помогнат да разберем с какво си имаме работа.

— Добре. Това устройство е с две поколения по-напред от онова, което повечето полицейски служби считат за последен писък на технологията. Деветдесет и девет процента от специалистите по електронно следене в света дори не подозират за съществуването на такива устройства. Изяснява ли ти се картината?

— Леле! Какво прави такова нещо закрепено на колата ми?

— Не искам да драматизирам, но очевидно си попаднал в полезрението на противник със сериозни възможности.

— Колко струват тези джунджурийки? — попита Хардуик.

— Много — отговори Уиг. — Но основната пречка не са парите. Проблемът е достъпът.

— Значи говорим за шпионска играчка от доста високо ниво?

Отново настъпи напрегнато мълчание. Гърни усети, че Уиг им е казала всичко, което е готова да им каже, и няма да постигнат нищо, ако настояват още.

— Благодаря, Робин. Много ни помогна. Задължен съм ти.

— Ще ви кажа още нещо. Бъдете изключително внимателни. Който използва такава техника, играе с доста по-високи залози, отколкото ти си свикнал.

Последните думи на Уиг върнаха Гърни към един въпрос, който смяташе за основен, ако искаше да разбере защо Бюрото за криминални разследвания толкова се е фиксирало върху Ричард Хамънд — и разчиташе Хардуик да го изясни.

— Питах се, Джак… имаш ли вече някаква яснота кой от големите клечки насочва ръката на Фентън в хода на разследването?

— Удивително навременен въпрос — отбеляза Хардуик и леко се приведе. — Йерархията, стояща над Фентън, бе темата на разговора, който водех, когато ти влезе във фоайето.

— Какво откри?

— Открих, че командната стълбица, в чиято основа е Гилбърт Фентън, е скрита в гъста мъгла. Той е на „специално назначение“ още от откриването на връзката на Хамънд с привидните самоубийства.

— И това „специално назначение“ е извън обичайното му подразделение или изцяло извън Криминалното бюро?

— Никой не знае какво точно става, дори хората, които винаги знаят всичко.

— Обаче…?

— Носят се слухове, че е под крилото на междуведомственото звено по въпросите на националната сигурност.

Мадлин се обърна на седалката и погледна изненадано Хардуик:

— Национална сигурност? Какво означава това?

— След атентатите от 11 септември това понятие стана много разтегливо и може да означава всичко, което гадните малки щурмоваци от специалните служби си харесат.

— В този случай…?

— В този случай кой, по дяволите, може да знае?

Мадлин се намръщи: