Джон Вердън - Не заспивай

Гърни имаше чувството, че един от стълбовете на живота му се разклаща. От момента на пенсионирането му като полицай Мадлин беше предвидима в едно отношение: постоянно го караше да престане да мисли за убийства и хаос и да съсредоточи вниманието си върху новия си живот на село. Никога не би го посъветвала да продължава разследване.

Промяната беше коренна и обезпокоителна.

Отбиха се да обядват на спокойствие в един тайландски ресторант в Лейк Плесид, макар че никой от двамата нямаше много апетит, и пристигнаха във „Вълчето езеро“ малко след четири. Вече се смрачаваше и температурата падаше.

Когато влязоха във фоайето на хотела, Остин Стекъл тъкмо излизаше от Големия салон. Зад него Гърни видя плахото блещукане на току-що запален огън.

Стекъл се усмихна напрегнато; голата &у глава бе запотена.

— Здравейте, тъкмо вас очаквах. — Кимна на Мадлин и се обърна към Гърни: — Уредих това, което искахте. Обаче Пейтън имал планове за вечерта. За утре също. И след това кой знае, ако разбирате какво искам да кажа. — Дръпна ръкава си и погледна лъскавия „Ролекс“. — Затова, ако искате да говорите с него… най-добре да отидете веднага.

Гърни погледна жена си и тя сви рамене. Пак се обърна към Стекъл:

— Няма проблем да е сега. Всъщност по-добре след петнайсет минути. Трябва да мина първо през стаята. Той очаква ли ме?

— Да, може да се каже. Ще му се обадя да го предупредя. Ще му кажа, че ще сте там след петнайсет минути. Знаете пътя, нали?

— Да. — С Пейтън понякога се говори трудно. Да не кажете, че не съм ви предупредил.

— Свикнал съм с трудни разговори.

Стекъл се прибра в офиса си.

Гърни и жена му се качиха в апартамента.

В главната стая беше тъмно. Вятърът стенеше покрай балконската врата. Гърни светна при вратата, после пресече стаята и запали лампата до дивана. Помисли дали да не запали и газената в другия край на помещението, онази с гравюрата на вълк в основата, но реши да не го прави. По-добре да я запази за резерва, в случай че пак спре токът.

Извади от джоба си широкообхватния скенер за електронни устройства, който му беше дал Хардуик, и го включи. Стартовият екран имитираше смартфон.

Мадлин, все още с яке, шал и плетена шапка, го гледаше.

— Стаята ли ще провериш?

Той я погледна предупредително — напомняне, че ако някой подслушва, не трябва да разбира за подозренията им.

В съответствие с инструкциите на Хардуик Гърни нагласи настройките. След по-малко от минута устройството беше в работен режим и на дисплея се появиха очертанията на стаята, в която се намираха.

Докато Гърни обикаляше помещението, на екранчето се появи червена точка, после — втора. Местоположението им се виждаше ясно в очертанията на стените. Отстрани бяха изписани разстоянието на всяко от устройствата от най-близката хоризонтална и вертикална повърхност (в този случай — от пода и стените), видът им, честотата и силата на сигнала. Най-отдолу данните бяха обобщени в един ред: УСТРОЙСТВА В РАЙОНА НА СКАНИРАНЕ: 2 АУДИО, 0 ВИДЕО.

Гърни направи още едно измерване, за да потвърди данните. Освен това искаше да види дали ще се появят други устройства, но скенерът показваше само тези две. Той го изгаси и прибра в джоба си. Обърна се към Мадлин, която го бе наблюдавала загрижено, и посочи мълчаливо двете места.

Първото беше големият портрет на Уорън Хардинг над барчето. Второто бе мобилният ѝ телефон на масичката до дивана.

Изражението ѝ се смени от недоумение на гняв.

Гърни искаше да огледа внимателно двете места, за да провери откритията на скенера. И понеже параметрите на излъчване бяха много различни, живо се интересуваше дали между двете подслушвателни устройства има същата разлика в технологиите, както между проследяващите в колата му. За да извърши проверката, без да издаде какво прави, трябваше да заглуши характерните шумове от манипулацията с предавателите.

И преди беше попадал в ситуации, когато се е налагало тайно да направи оглед на подслушвателно устройство. Основното правило бе, че звуковият камуфлаж трябва да е адекватен за обстановката. Бръмченето на блендер или кухненски робот можеше да заглуши почти всеки шум, но имаше малко ситуации, в които бе възможно да се използва, без да събуди подозрения. Обикновеният разговор не беше достатъчно силен. Перкусионна музика, гръмогласен смях, течаща вода — всички те можеха да свършат работа в подходяща обстановка, но нямаше да прозвучат на място сега.