Джон Вердън - Не заспивай

Гърни огледа стаята за вдъхновение и в този момент решението му се представи само, когато Мадлин внезапно кихна.

След кратко замисляне той отиде при сака си, извади малък бележник и го отвори на бяла страница. Показа я на Мадлин и започна да пише: „Прави каквото ти напиша. Дръж се естествено. Когато кимна, престори се, че кихаш, прочисти гърлото си или се покашляй няколко пъти. Сега започни да подсмърчаш и се покашляй.“

Тя подсмръкна силно и прочисти гърлото си.

Гърни се престори на загрижен:

— Ох, още в колата си го помислих. Май се разболяваш. Или алергията ти пак се обажда.

— Може би е алергията. Такова чувство имам.

— Имаш ли представа от какво може да е предизвикана?

— Не знам. Нещо в стаята? В колата? Във въздуха? Знам само, че адски ми дращи в носа и гърлото.

Мадлин говореше толкова убедително, че Гърни почти ѝ повярва.

— Носиш ли нещо, което може да я облекчи?

— Мисля, че не.

— Може утре да се отбием да купим.

Той ѝ даде знак да дойде при него и се приближи до портрета. Пресегна се над бутилките върху бара и точно когато хвана рамката, кимна.

Мадлин изведнъж се разкиха, а Гърни повдигна картината, като внимаваше за кабела, на който бе закачена, и надникна отзад. Веднага забеляза, че краищата на въженцето са пъхнати в пластмасови маркучета, всяко от които можеше да побере подслушвателно устройство с размера на запалка. Самият кабел можеше да е замаскирана антена. Естеството на скривалището подсказваше стандартно аудиоустройство, достъпно за всеки, който иска да си го купи. На фона на още кихане от страна на Мадлин Гърни върна картината в предишното ѝ положение на стената.

Огледът на мобилния ѝ телефон бе по-голямо предизвикателство.

Гърни посочи на Мадлин края на дивана откъм масичката. Опита се да симулира загриженост:

— Мила, защо не си легнеш и не се опиташ да си починеш? Може би да се стоплиш с одеяло?

— Не съм уморена. Само това дращене в гърлото ми… Като че ли е възпалено. Може би все пак съм настинала.

— Поне седни малко. Качи си краката на табуретката. Няма да навреди, ако малко се отпуснеш.

— Добре. Поне няма да ми навреди.

Това звучеше пресипнало и автентично. От опит Гърни знаеше, че с раздразнен тон разговорът звучи по-истински.

Тя седна на дивана и пак започна да подсмърча и да прочиства гърлото си.

Гърни отиде до масичката и постави ръка върху телефона ѝ, за да провери температурата му. Беше съвсем студен, а не загрят както очакваше.

Най-често срещаният начин за проникване в чужд телефон, е като се модифицира софтуерът, тъй че хакерът да може да управлява дистанционно функциите на апарата — например микрофона и предавателя, като по този начин го превърне в устройство за подслушване.

Този подход обаче оставя следи — най-лесна за забелязване е топлината, генерирана от батерията. Тъй като скенерът показваше излъчване на сигнал от телефона, Гърни очакваше да е загрят. Това, че не беше, означаваше, че има нещо странно.

За да научи повече, трябваше да разглоби самия апарат.

С Мадлин имаха един и същи модел. Гърни извади своя, за да направи предварителен оглед. За да свали задния капак, явно имаше нужда от много малка отвертка.

За щастие, между нещата, които Мадлин машинално вземаше, когато тръгваха нанякъде, имаше комплект за поправка на очилата ѝ — а той съдържаше миниатюрни винтчета за рамките и съответната миниатюрна отвертка за завиването им.

Изглеждаше подходящ размер.

За да поддържа естествен разговор, той каза:

— Би трябвало да има разлика между чувството при настинка и при алергия. Можеш ли да определиш какво имаш?

Тя отговори точно както се очакваше: с несвързано, примесено с много подсмърчане описание на неприятните усещания свързани с всеки от двата проблема. През това време Гърнг разглоби телефона си, за да има модел, с който да сравни нейния и да забележи евентуални аномалии.

Остави частите на масата и внимателно взе телефона на Мадлин. Даде ѝ знак да подсмърча и да кашля, после демонтира задния капак и извади всички части до своя. На пръв поглед изглеждаха еднакви. Когато се вгледа по-внимателно обаче, забеляза малка разлика в ъгълчето, където се намираше микрофонът.

Направи няколко снимки от различни ъгли. Докато Мадлин ту кихаше, ту пресипнало се оплакваше от дращене в гърлото, Гърни пак сглоби телефоните и затегна винтчетата.

— Може би ще ти стане по-добре, ако подремнеш — предложи.

— Ако заспя сега, няма да мога да спя през нощта. — Прозвуча толкова измъчено, че Гърни с усилие си припомни, че е само представление. — Трябва ли да ходиш някъде?