Джон Вердън - Не заспивай

— Освен четиримата умрели.

— Това е ваша работа, детективе. Остин инвестира милионите на Гол. Аз шибам най-красивите жени на света. А вие си тровите живота, като се занимавате с мъртви хора. Всеки има нещо, за което го бива. Така е устроен светът.

Като по сигнал мократа блондинка отново се появи. Този път бе чисто гола.

Гърни завари Мадлин в Големия салон, в кресло пред камината. Очите ѝ бяха затворени, но ги отвори, когато той седна до нея.

— Добре ли мина срещата?

— Не мога да реша дали Пейтън е най-самовлюбеният глупак на света, или само се преструва на такъв.

— Защо му е да го прави?

— Не знам. Но останах с впечатление, че играе роля.

— Човек, който може да прави каквото поиска?

— Каквото и когато поиска.

— Сам ли беше?

— Не точно.

Тя се загледа в огъня.

— Е, какво научи?

— Че е мразил Итън. Че го е смятал за нетърпим гадняр, искащ да контролира всички. Че изобщо не му дреме как е умрял и кой може да го е убил. Че парите го отегчават. Че разчита изцяло на Стекъл, за да го отърве от бремето да управлява състоянието на Гол. И че единственото, което иска от живота, е да се чука до несвяст със силиконова курва в сауна.

— Обаче не си сигурен?

— Не съм убеден, че е толкова разхайтен, колкото се представя — развей прах, който гледа само удоволствията. Мисля, че има и друга страна, която не виждам.

— И… какво ще правиш сега?

— Сега ли? Трябва да проверим къщата на Хамънд. Джак предположи, че и там има подслушвателни устройства. Мисли, че така Фентън е научил за неговото участие. Но иска да е сигурен.

— Имаш предвид в момента ли?

Гърни погледна часовника си:

— Моментът е подходящ колкото всеки друг, освен ако не искаш да направя нещо за осигуряване на вечерята преди това.

— Не съм гладна… Но искам да дойда с теб. Проблем ли е?

— Никакъв.

Гърни извади телефона си и набра номера на Джейн.

Двайсет минути по-късно двамата с Мадлин стояха в антрето на бунгалото и изтупваха дрехите си от ледени кристалчета.

Разтревожената Джейн взе якетата и шапките им и ги закачи до вратата.

— Нещо случило ли се е?

Гърни се усмихна. Нямаше нужда от тези думи — те бяха изписани на лицето на Джейн.

— Искам само да ви осведомя как върви разследването досега и да ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.

Тя ги заведе в хола на бунгалото, където Ричард разпалваше скромен огън. Изражението му беше празно.

— Извинявайте, че идвам без предварителна уговорка, но реших, че е полезно да ви разкажа какво ново съм открил — каза Гърни.

Очевидно без никакъв ентусиазъм Хамънд им посочи дивана. Когато те седнаха, двамата с Джейн се настаниха срещу тях. На масата до креслото на Хамънд имаше два лаптопа, и двата — включени.

— Е? — попита психологът. Немигащите му очи бяха смущаващи както винаги.

Гърни посочи компютрите:

— Надявам се, че не ви прекъсвам.

— О, не. Само малко вуду.

— Моля?

— При последното ви идване попитахте за интереса ми към проклятията, използвани от шаманите. Това ми напомни за последната ми статия на тази тема, която така и остана недовършена. Реших да я довърша сега. При моята репутация на човек, убиващ с магия, интересът ще е голям.

— Любопитно ми е да чуя повече за нея, стига да не е на прекалено научен език.

— Представлява практическо описание на начините да се прекъсне силата на заклинанието.

Мадлин вдигна вежди:

— Да не би да казвате, че тези магии наистина убиват хора?

— Да. Всъщност вуду магията може би е най-елегантното оръжие на света.

— Как действа? — попита Гърни.

— Започва с вярата. Израснали сте в общество, където всички вярват в свръхестествените сили на шамана. Казали са ви, че магиите са смъртоносни и сте слушали истории, които го доказват. Вярвате на хората, които разказват тези истории. И накрая виждате доказателството със собствените си очи. Виждате човек, на когото са направили заклинание, и после как изтлява и умира.

Мадлин го изгледа уплашено:

— Как е възможно?

— Възможно е, защото жертвата вярва, че се случва.

— Не разбирам.

— Не е толкова сложно. Нашият ум постоянно търси причинно-следствени връзки. Това е необходимо за оцеляването ни. Но понякога грешим. Човек, който знае, че са му направили магия и вярва в силата ѝ, изпада в ужас, защото вярва, че е обречен. Страхът убива апетита му. Той почва да слабее. Вижда в тази загуба на тегло доказателство, че смъртта наближава. Това още повече го ужасява. Продължава да слабее, губи сили, разболява се. Вижда болестта — всъщност причинена от собствения му страх — като резултат от магията на шамана. Колкото повече се увеличава страхът му, толкова повече се задълбочават симптомите, подхранващи този страх. И след време тази порочна спирала го убива. Човекът умира, защото е повярвал, че умира. И смъртта му затвърждава вярата на племето в силата на магията.